Прочетен: 1264 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2019 23:02
За мен /и не само вероятно за мен/ основоположникът- идеолог на симфоничния рок безспорно е Джон Лорд /Jonathan Douglas Lord - Jon Lord/, чието име е неразривно свързано с цялостното творчество на Deep Purple. Дължим само ласкателни слова за този изключително талантлив композитор и изпълнител , чийто творчески и жизнен път за съжаление приключи на 16 юли 2012 год. на 71 годишна възраст.
Джон Дъглас Лорд /Jonathan Douglas Lord/ е роден на 9 юни 1941 в Лестър, Великобритания.
Приобщава се към музиката от най- ранна възраст. В семейството се свирело на пианино* и още на 5 годишна възраст започнали уроците по музика. Още от тази ранна детска възраст Джон Лорд се пристрастява към Бах /Йохан Себастиан/, който оказва изключително голямо влияние върху цялото последващо творчество на музиканта. Освен Бах, Lord твърде харесвал и творчеството на средновековните композитори, музиката на бароковата епоха и особено произведенията на Edward Elgar**, за когото Бърнард Шоу справедливо отбелязва, че: “Елгар... в английската музика заема същото място, което заема Бетховен в немската.”
Това предпочитание на Лорд не е без основание, тъй като Елгар е един от най-великите английски композитори. По тази причина ще си позволя да очертая по-обемно този творец, за да си обясним безспорния интерес на Джон Лорд към него.
Едуард Елгар /Edward Elgar/ е оценен като безспорно най- изявения английски композитор на границата XIX-XX вв. Развитието и разцвета на дейността му са тясно свързани с периода на най-голямото икономическо и политическо могъщество на Англия по време на управлението на кралица Виктория. Техническите и научни завоевания на английската култура, устойчиво установилите се буржоазно-демократични свободи са повлияли плодотворно на развитието на литературата и изкуствата. Но ако националната литературна школа в това време е изтеглила напред впечатляващите фигури на Ч. Дикенс, У. Текери, Т. Харди, О. Уайлд , Б. Шоу, , то музиката едва започвала да се възражда след почти двувековно мълчание. Сред първото поколение композитори на английското Възраждане най- челната и внушителна роля наистина принадлежи на Елгар, чието творчество ярко отразява оптимизма и устойчивостта на викторианската епоха. В това отношение той е твърде близо до Р. Киплинг /Sir Joseph Rudyard Kipling- първия англичанин носител на Нобелова премия за литература-1907 год./ .
Значението на Елгар /според специалистите/ за историята на английската музика се определя преди всичко от следните две произведения:
1. Ораторията «Сънят на Геронтий»- оратория за мецо-сопран , тенор, бас и хор с оркестър, / Op. 38/ (1899—1900 гг.). "Сънят на Геронтий" е първата оратория на Елгар, написана по стиховете от драматичната поема на английския кардинал Дж. Нюман/,писател и поет, проповедник и богослов /(1801-1890) известен английски професор, конвертит и кардинал/ един от най-изявените религиозни мислители и литератори през 19-ти век. Първоначално произведението е признато и оценено в Германия, а когато английските хормайстери усвоили и привикнали с новия музикален език на този опус - и в родината на автора.
Ораторията "Сънят на Геронтий" обобщава не само продължителното развитие на кантатно-ораторийните жанрове в творбите на Елгар (4 оратории, 4 кантати, 2 оди), но и в много отношения предхожда и маркира пътя на английската хорова музика. Отразена в ораторията е и друга основна черта на националното Възраждане - интереса към фолклора. Не случайно, след като изслушал „Сънят...“, Р. Щраус обявява тост „за просперитета и успеха на първия английски прогресист Едуард Елгар- майстора на младата прогресивна школа на английските композитори“.
2. Симфоничните «Вариации на загадъчна тема» (или «Енигма»-вариации {Enigma (лат.) — загадка.}, 1899), стават върхове на английския музикален романтизъм. За разлика от ораторията, “Енигма-вариациите” поставят основата на националната симфония, която до Елгар е била най-уязвимата област на английската музикална култура. “"Енигма вариациите” показват, че в лицето на Елгар страната е придобила първата по рода си “оркестрална композиция", пише един от британските изследователи. Мистерията на “Вариациите” се състои в това, че имената на приятелите на композитора са криптирани в тях, а музикалната тема на цикъла е скрита от погледа. (Всичко това напомня за “сфинксовете” от «Карнавала» на Р. Шуман.)
В крайна сметка не бива да се пренебрегва факта, че по отношение уважението и признанието спрямо значимостта на музиката на Елгар основни традиционни музикални събития в музикалния календар на Великобритания са свързани пряко с две много значими ежегодни мероприятия в тържествения церемониален календар на Великобритания: «1-ви Тържествен и церемониален марш» се изпълнява на заключителния концерт на Би-Би-Си промс***, а на церемониите в Деня на паметта за загиналите в I-вата и II-ра световни войни при Лондонския Кенотаф****, като сборни оркестри изпълняват «Нимрод» от неговите «Вариации „Енигма“».Откъс от «1-ия Тържествен и церемониален марш» повсеместно се използва в САЩ на церемониите при връчване на дипломите в училищата и университетите, като е известен там под названието «Дипломен марш» (англ. "The Graduation Song").
Знаменитата композиция “Clubbed To Death” от саундтрака към филма “Матрицата” представлява реминисценции на 1-ва и 12-та теми от «Вариации „Енигма“» също на Елгар.
Но да се върнем към Джон Лорд. Стилът му на свирене е лесно разпознаваем, както заради характерния звук на Хамонд-органа, често използван от музиканта при изпълненията, така и заради забележимото влияние на класическите композитори върху неговите произведения.
Основание за една подобна идея като симфоничния рок дават и спомените на вече покойния Джон Лорд: ”Мисълта за това да се създаде произведение, което би могло да бъде изпълнявано от рок-група и симфоничен оркестър, ми се появи още докато бях в The Artwoods. До нея ме доведе албума на Дейв Брубек «Brubeck Plays Bernstein Plays Brubeck». Скоро след включването на Иън /Гилън/ и Роджър /Гловър/ Тони Едуардс внезапно ме запита: «Помниш ли, че ми разказваше за една своя идея? Надявам се, че е било сериозно? Да ти издам нещо: наех Албърт-Хол и Лондонския филхармоничен оркестър — за 24-ти септември.». Първоначално изпаднах в тих ужас, а след това в див възторг. За работа ни оставаха около три месеца- и веднага започнах…” — Джон Лорд.
А ето и кратка музикална илюстрация на Д. Лорд… в компанията на неговия велик и несравним Deep Purple...
Следва продължение …
*Пиани́но (итал. pianino, дословно: малко пиано) — струнно-клавишен музикален инструмент с ударен (чукчета) начин на звукоизвличане, създаден специално за стайно музициране в малки помещения. Пианиното представлява умалена по размер разновидност на пиано, в което струните, дека и механичната част са разположени вертикално, а не хоризонтално, вследствие на което пианиното заема значително по- малко стайна площ от примерно рояла.
**Сър Едуард Уилям Елгар , 1-ви баронет на Бродхит (англ. Sir Edward William Elgar, 1st Baronet of Broadheath; роден на 2 юни 1857, Лоуър-Бродхит, Уъстършир, Англия — починал на 23 февруари 1934) — британски композитор от романтичния период , кавалер на Ордена за заслуги, Рицар на Великия Кръст.
Някои от крупните му оркестрови работи, в това число «Енигма-вариации» (англ. Enigma Variations) и «Тържествени и церемониални маршове» (англ. Pomp and Circumstance Marches), получават широко признание. Той също така е автор на оратории, симфонии, камерна музика, инструментални концерти и песни. През 1924 год. става Мастър на кралската музика.
Елгар е автор на първата английска симфония (1908).
*** «Би-Би-Си Промс» (англ. BBC Proms) — лондонски международен ежегоден музикален (преимуществено за класическа музика) фестивал, най-големия във Великобритания. Основан през 1895 году. Преди 1941 год. се провежда в концертната зала Куинс-хол , oт 1941 — в Кралския Албърт-хол . От 1927 е под егидата на радиокорпорацията «Би-Би-Си».
****Кенота́ф ( гр. κενοτάφιον, от κενός — празен и τάφος — гроб), (Cenotaph)— надгробен паметник на място, което не съдържа останките на покойния/покойните, своего рода символичен гроб.В конкретния случай става въпрос за Паметник на Незнайния воин. В Древна Гърция обичаят за построяване на кенотаф е свързан с убеждението, че мъртвите, които нямат гробове и върху които не са извършвани специални погребални и мемориални ритуали, не намират посмъртен покой, страдат от това и дори могат да отмъстят на живите.
https://www.belcanto/elgar.html
http://intoclassics/news/
https://cloud.mail/public/aonK/
https://ru.wikipedia/
http://www.catholic-news/
http://www.hkultura/autors/
https://www.thehighwaystar/interviews/lord/
https://www.allmusic/artist/jon-lord
и др. като най-вече https://www.youtube/
С чувство на огромна благодарност за несравнимите Ви съвети и благи поучения Ви информирам, че Го преместих от деснио у левио джоб.
Краси, зависи и от органиста, зависи и от публиката. Ако публиката у блого може да се тълкува като представителна извадка от публиката в "Армеец", то тези реакции са обясними, релевантни и ноторни. А това, че на теб не ти харесват определени стилове, не значи че си простак.
С теб си обогатявам музикалната култура. "
Радвам се, ако е така, но не съм аз човека, който да бъде най-единствения пропагандатор на музиката. Без майтап, в блога на бай ти Коста Хамериканофилския планински козел, наистина има също стойностни музикални постинги. Не го зная копирал ли ги е отнякъде или са собствени творения, но някои от тях заслужават да бъдат прочетени /и изслушани/. Разбира се без тези, в които са тясно преплетени любовта му към музиката /класическата, разбира се/ и към Путин и Гергиев. И има и друго: дедо Костя не признава друга музика, освен класическата, а и от нея определен композитор / чийто син е вероятно извънбрачен/ - говоря за татко му Брамс, а може би и татко му Хайдн. Останалите са някаква плява- с известни изключения. Докато ние с теб като истински простаци харесваме и друг вид музикални творби. Та това е разликата между корифеите и простаците. Да се надяваме и че тук няма да се намеси и градското ти Го4и да ни обясни какъв голям познавач на музиката е. Мммм ?
Така е, но той признава само класиката и сръбската чалга /обожава Ките Милич/, което говори за определени ограничения във възприятията. Може би това се дължи на неразривната му връзка с Центъра Mу "GOMNOVOZ"...