Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2017 23:03 - Шедьоври на световното културно наследство .
Автор: born Категория: Музика   
Прочетен: 3939 Коментари: 14 Гласове:
11

Последна промяна: 04.11.2017 12:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Огромна фреска с височина на съвременна триетажна постройка мигновено приковава погледа и вниманието на влезлия поклонник в правоъгълната зала с колосални размери.


Това, което било изобразено на фреската, привеждало човека не просто в ужас и страх, не просто в трепет - а в мистически страх и ужас, разтърстващ го от главата до краката, от което сърцето му болезнено се разтупвало, краката слабеели, коленета се подгъвали, и човекът благоговейно падал ничком в молитвен екстаз . Ридаейки смирено, молел за милосърдие и прошка :«Miserere mei, Deus!» - «Господи,помилуй !».image


Тъй като виждал на  гигантската фреска обемна, разгърната нашироко и в дълбочина картина на «Страшния съд» - второто пришествие на Христа, края на времето, ангели, надуващи тръбите на  Апокалипсиса, възкресение на мъртвите, динамичното движение на огромни маси хаотично преплетени тела на праведници и грешници, възнасянето  в небето на спасените и низвергването на грешниците в ада.


Потресаващо привеждало в религиозен екстаз, оставяйки неизгладимо впечатление и още нещо друго.


Светият Папа, конклавът на кардиналите – проснати  на земята!


Свещите в Сикстинската капелла и горящите факли вътре и вън били гасени едни след други, докато в края на нощната служба не настъпвал пълен мрак, предхождащ утринното разсъмване.



А през цялото време отгоре, от балюстрадата, звучали божествено-неземните гласове на два папски хора от пет и четири певци, пеещи “a capella”.


В началото се изпълнявал “Плачът на Иеремия”, а след него звучало знаменитото – «Miserere…» , на композитора Григорио Алегри (1582–17.02.1652), обвито със слухове и легенди, които се разпространявали по цялата тогавашна католическа Европа. Католическото песнопение «Miserere Mei, Deus» било създадено ок. 1638 г.  и е  един от най-късните музикални шедьоври на епохата на Възраждането. Това знаменито произведение се явява едно от най- изисканите и загадъчни музикални произведения, написано в стила на  техниката на италианския фобурдон (свободна хармонизация на псалмовия тон- в смисъла на композиционна техника в полифоничната/многогласната/ музика на Западна Европа от 16-17 век).


Да, “Miserere” било извънредно популярно, носели се  и небивалици по отношение на това религиозно песнопение, както и като за произведение с особено дивно, неземно звучане, преобръщащо душите на хората, разпространявали се в много страни и поклонниците се стичали във Ватикана в навечерието на  Великден, за да чуят това удивително произведение, което много хора наричали – глас Божи.


За текст послужил псалма за цар Давид, където той се разкайва, че е убил благочестивия мъж Урия Хетеянин, за да може да обладае жена му Вирсавия. В псалма било изразено дълбокото му съжаление за извършения грях и молба за прошка.

Miserere се изпълнявало само веднъж  годишно: в сряда, четвъртък и петъка на Страстната седмица, преди Пасха /Великден/, в Сикстинската капелла на Ватикана.


При това, нотите се  съхранявали в дълбока тайна, партитурата била засекретена и недостъпна за широката публика в продължение на около150 години, тъй като Ватикана - пазител на единственото копие на ръкописа пожелал да запази секрета на шедьовъра в тайна. До уникалната партитура на Мизерере имали достъп само музикантите, изпълнявайки го веднъж годишно в Сикстинската Капелла. Изключение представляват три санкционирани копия изготвени за заявителите преди 1770 год. И те са :

  • Императора на Свещената Римска империя Леополд I,съхранено в Имперската библиотека във Виена;

  • Краля на Португалия;

  • Падре (Джованни Батиста) Мартини.


Да се копира единствения ръкопис на произведението на Григорио Алегри, съхраняващо се във Ватикана, било забранено под страх от наказания, включително и най-страшното като заплаха – отлъчване от Църквата!


В какво се състои необичайността на изпълнението на  хоралното песнопение на “Miserere”?


Фразите на псалма, които изпълнявал петогласен хор се редували с фрази, изпълнявани от четирима солисти-кастрати. Звученето на техните извънредно сопранови гласове завършвало с най-високото знаменито «до» на трета октава.

А този необичаен феномен за средновековните религиозни песнопения е бил нещо съвършено ново и звучал за поклонниците като ангелско пеене.


И така:

  • Мястото е Сикстинската капелла - центъра на католическия свят – Ватикана,

  • Фреската «Страшния съд», заставяща поклонника с тревога да претегли тежестта на греховете си. Времето – ежегодното изпълнение по време на предразсъмващата се  утрин.

  • Тържественността на обряда на Страстната седмица – простряните на земята Папа Римски и Конклав,

  • Гаснещи светлини на огън и факли,

  • Невъобразимо прекрасната музика на хоралните песнопения.




Представете си всичко това, попробвайте да го възприемете от позицията на фанатичния средновековен поклонник  и ще разберете откъде идва силата на това впечатление, с което “Miserere” въздействало  на слушателите и защо  славата му се разнасяла по европейските страни, а са останали и доста свидетелства за това въздействие и в мемоарната литература на онази епоха.


С това обаче не всичко било изяснено за “Miserere”. Как все пак, игнорирайки заплахите на редица сменящи се един след друг римски папи да отлъчат от църквата този, който посмее да копира и представи на света това произведение, въпреки всичко е извършил това? Волфганг Амадеус Моцарт е този гениален музикант, който извършил този смъртен “грях” !


Как се случило това.


На 13 декември 1769 год. Леополд и Волфганг, баща и син  Моцарт, напуснали Залцбург и се отправили на 15-месечно пътешествие из Италия.


В писмата на Леополд до жена му е подробно описано как е станало всичко. При подхождането им  към Рим ги посрещнала силна буря, мрачни облаци надвиснали над града, зловещо проблясвали  мълнии и трещели гръмотевици.

«…Като салют на тежки оръдия в чест на високопоставени господа…» - написал Леополд Моцарт на жена си.


На 11 април 1770 год.- сряда преди Пасха, както  всички останали поклонници, те се те се  отправили към Ватикана, за да присъстват на утринната молитва в Сикстинската капелла и слушат знаменитото “Miserere”.


Молитвената служба  се провеждала рано сутринта, затова те прекарали целия ден във Ватикана и когато се прибрали вечерта, Волфганг Моцарт - тогава на 14 години, записал по памет, след единствено прослушване, нотите на голямото и сложно «Miserere mei,Deus!»!

На  Велики Петък (необходимо е да припомним, че става въпрос за тези времена, когато "Miserere" на Алегри се изпълнявало двукратно- без Велики Четвъртък), Волфганг отново дошъл в капеллата, носейки скрития в шапка ръкопис на запоисаната партитура. Той искал да провери точно ли е записал това, което било от първото прослушване. Поправките се  оказали съвсем незначителни.


Какъв изключителен ум и памет трябва да е имал Моцарт на тази тийнейджърска възраст!

Фактът станал широко известен като признак за гениалността на Моцарт, който даже бил удостоен от папата с висшия орден на “Златната шпора”.


    Многолетно безкомпромисно пазения секрет «Miserere…» става всеобщо достояние и нотите са издадени в Лондон през 1771 година от известния пътешественик и музикален историк доктор Бърни...Оригиналният, ватиканският ръкопис бил издаден значително по-късно в Лайпциг от издателството «Breitkopf und Hдrtel». Интересни факти за изпълнението на «Miserere» във Ватикана могат да се  намерят и в 1-ви том на писмата на Феликс Менделсон, както и в писма на  мис Тейлор от Италия.


    Досега отбелязахме името на този, който дари на света възможността да се наслади по всяко време на трелите на гениалното произведение. Несправедливо ще е, ако не почетем и автора на творбата : композитора Грегорио Алегри. Творчеството му датира в периода между две епохи в стиловете - Възраждане и Бароко. Названието Бароко произхожда от португалската дума perola barroca – «перла с неправилна форма». Барокко – това е нещо начупено, причудливо, даже порочно – в наше време такова тълкувание се възприема като нещо забавно.


Грегорио Аллегри се е учил, намирайки се под влиянието на музиката на Джовани Палестрина. По-голямата част от живота си прекарал в Сикстинската капелла във Ватикана, където служил първоначално като певец, а по късно като хормайстор. Разбираемо е защо най-известното му произведение е “Miserere” – началния  текст на римо-католическата служба (“Miserere mei, Deus” – «Помилуй ме, Боже»). Написано е по времето на Папа Урбан  VIII, вероятно през 1630-те години за използване в Сикстинската капелла по време на утринната молитва и то специално за Страстната седмица през дните Велика Сряда и Велики Петък.

Както бе споменато, “Miserere” е написан за два хора, съответно от пет и четири гласа  и се явява типичен пример на ренесансова полифония, доживяла до настояще време. Единият  из хоровете пее проста версия на оригиналното скандиране “Miserere”- основната мелодия /тема/; другият, пространствено отделен, подава  украсени със своеобразни «коментари» относно темата реплики, съставени от множество музикални “бижута” от каденционен тип(abbelimenti). Тук следва отново да се отбележи, че фиоритурите** са били изпълнявани от високите дискантусни гласове на кастрати, и е твърде възможно, че именно това обстоятелство принудило Ватикана да държи в тайна уникалния маниер на изпълненията на «Miserere» в Сикстинската капелла.Разбираемо е в днешни дни изпълненията на подобен тип певци да е заменено от деца хористи.

На какво се дължи мистичността на изпълненията в Сикстинската Капелла

 Най-голямата тайна, касаеща силата на въздействието, с което Miserere Алегри смайвало слушателите, се дължи практически на самото изпълнение. Чарлз Бърни казва следното: "Значителна част от впечатлението, оставяно от тази пиеса, може би е , справедливо да се  припише все пак на времето, мястото и тържествеността на церемониала, приет при изпълнението: Папата и конклава простряни на земята; свечите в капеллата и факелите по балюстрадите гаснат един след друг; последния стих на псалма се пее от двата хора; Maestro di cappella дирижира все по-забавено и все по-забавено, а певците полека-полека отпускат гармонията или, по-скоро, замират към края".

   Стендал в общи линии пише почти същото като Бърни: "Величественото впечатление, създавано от това нещо, ми се струва, зависи от начина, по който се пее, и от мястото, където се изпълнява . Папските певци по традиция се обучавали да  изпълняват специфична техника (портаменто- portamento), създаващо изключително  впечатление, но не поддаващо се на записване с ноти. Тяхното пеене съвършено отговаря на онези  условия, които правят музиката трогателна. Във всички стихове на псалма се повтаря една и съща мелодия; но тази мелодия, най-общо казано е същата, макар да не се явява напълно подобна в детайлите. По такъв начин тя се възприема лесно, без обаче да доскучава. Сикстинската капелла има свойството да ускорява или забавя звуците съобразено със смисъла на текста и възпроизвеждането на някои строфи по-бързи от другите". Украшенията, с които по замисъла на автора се обогатявало произведението не са украшения в стила на барокко, тоест орнаментация на мелодическата линия, а украшения  в стила на Ренесанса. Те са базирани на майсторството на хористите на папската капелла да импровизират контрапунктовите партии около така наречения  cantus firmus, т. е. гласовете, изпълняващи основната мелодия. Такива майстори като Окехем и Жоскен са оставили свидетелства за това, как определени пасажи, като например, гамообразното развиване на мелодията нагоре и надолу, следва да бъде разкрасено. Не е изключено, че Алегри е сътворил своето произведение с цел да продемонстрира своето майсторство: при изпълнение на Miserere певците да привнасят допълнителни мелодийни елементи. И това е било нещо повече от импровизация на "украсите" в стил барокко и в по- късно време  - системата е била прецизно разработена . За съжаление обаче през осемнадесети век тази способност почти угаснала навсякъде зад пределите на Ватикана, така че остава под въпрос дали изпълнението на хора е било като на предшествениците му, или хористите са разучавали текста така, както е записан? Не е  ясно, дали през XVIII столетие папския  хор е обучаван като по-рано в традициите на Палестрина. Не биха ли могли вариациите -  украшения, представяни в сегашните издания на Miserere, да бъдат изпълнявани  ad libitum (итал. - свободно, по желание) без каквато и да е репетиция? Не е възможно да си представим, че произведение, изпълнявано само веднъж годишно, не е изисквало репетиции на хора, а следователно, разучавания на партиите от хористите. Те трябвало да научават наизуст целия текст, тъй като  изпълнението се провеждало в почти пълен мрак.

      Горните цитати и разсъждения са не случайно попаднали тук. Поводът е /санкционираното/ копие , което било предадено на император Леополд, по което било подготвено във Виена изпълнение на хорала. Този опит се оказал неудачен. Най-добрите певци., които служили в  императорската капелла, се заели с  разучаването на произведението. Най-после се състояло изпълнението в присътствието на императора. Това, което се случило по-нататък, никой не би могъл да предвиди: Miserere не направило никакво впечатление, по-точно, направило, както се изразил Сантарелли в разговор с Бърни, "жалко впечатление", макар "това съчинение да било изпълнено от най-опитни музиканти" (с. 124). Такава била реакцията не само на императора, чийто вкус - да предположим - би могъл да предизвика подозрения. Но за такова същото впечатление говори и Метастазио: Miserere, което го довело до възторг в Рим, не му направило никакво впечатление във Виена. Разразил се невероятен скандал: императорът обвинил папския капелмайстор в подправяне, или с други думи бил заподозрян,че желаейки да запази тайната е изпратил на Леополд друго произведение. Леополд се оплакал на Папата, който без да изслушва обясненията на набедения капелмайстор, просто го уволнил . Сломеният от мъка капелмайстор, все пак в края на краищата, успял да уговори един от кардиналите да обясни на Папата,  защо Miserere, изпълнено от други певци, не произвеждало такова впечатление, каквото правело в Сикстинската капелла. Всичко, оказвало се, зависело от начина на изпълнението, тоест от особеното изкуство и традиции, които владеели само певците от Сикстинската капелла ! И ако просто се изпеят само тези ноти, които са записани в партитурата, се  и получава такова жалко произведение.
Всъщност как завършил този скандал ?

 Папата, макар че останал в недоумение: как така написаните ноти могат да звучат по различен начин - и даже неузнаваемо - при възпроизвеждането им в Рим и Виена, все пак изпратил на императора група  най- опитни певци от своята капелла, за да обучат императорските певци. Но докато папските певци от Сикстинската капелла отпътували, започнала войната с турците, принудила императора да напусне Виена (обсадата й  от 1683 год.). Така че, напълно е възможно, че през XVIII век това музикално произведение тъй и никъде да не прозвучало в своя истински вид, освен в Сикстинската капелла.  


На ново възраждане на интереса към това произведение на световното музикално творчество, световната музика е задължена и на  друг гений — Феликс Менделсон Бартолди / Jakob Ludwig Felix Mendelssohn Bartholdy/. Често са го назовавали «Моцарт на XIX век», поради това че в детството си проявявал същите признаци на моцартовата гениалност. И подобно на Моцарт, младият Менделсон бил потресен от изпълнението на «Мизерере» в Сикстинската капелла. Бартолди съчинил собствени каденционни орнаменти — abbelimenti, които преди него се меняли по капризите на  певци и хормайстори. Затова след  издаването  им, създадената версия на неговите каденци станала общеприета, каноническа и днес «Мизерере» се изпълнява в този му вид, както и преди 170 години- по времето на Менделсон и Франц Лист, също така внесъл своята лепта в аранжировката на окончателния вариант. Високите ноти били написани за женски гласове — колоратурни сопрано, а също така и за  хор от момчета. А на солистите, по тяхната партитура, било наложено дългото възпроизвеждане на високата нота — горно “до”.


В YouTube могат да се  намерят доста великолепни записи на тази божествена музика. “На мен особено ми допада едно изпълнение на хора на Кембриджския университет (Kings College) под диригентството на Хари Кристофър”. Записът, направен през 1963 год. е имал колосален успех, вкл. и търговски — продадени са десетки хиляди плочи. Ето и  линк : www.youtube. com/watch?v=_yGNadg3dFY”




Източници

www.classicfm.com/composers/.../mozart-allegri-miserere/

ru.knowledgr.com/

http://tunnel.ru/post-pomilujj-menya-bozhe-po-velikojj-milosti-tvoejj-ps-50

https://subscribe.ru/

https://www.chayka.org/

notonly.ru/classic.html

https://www.amazon.co.uk/Miserere

http://intoclassics.net/news/

http://stop-news.com/sobytiya-
и др.

 








Тагове:   музика,


Гласувай:
11



1. born - Значение на някои термини:
03.11.2017 23:05
* А капелла] (итал. a cappella, «като в капелла»
Терминът се появява в края на XVII век., Обикновено се свързва с практиката при папските богослужения в римската Сикстинска капелла. В широкия смисъл на понятието «а капелното пеене» се нарича всяко вокално музикално изпълнение (солист, вокален ансамбъл, хор и комбинации от вокални групи) без инструментален съпровод.
Портаменто (итал. portamento — пренос) — начин на изпълнение, при който следващата нота не изведнъж се възпроизвежда точно (в звуко-височинно отношении), а се използва плавен преход към нужната височина спрямо предидущата нота. Например, на цигулка всичко изглежда така: изпълнителят изсвирва нота, след което с леко движение приплъзва пръста към следващата. Същото се случва и при вокалиста, когато той използва подобен маниер като техника.
Фиоритура (на италиански: fioritura, буквално – цъфтене) е музикален термин, означаващ добавяне на музикална орнаментика във вокална или инструментална партия. Терминът е италиански и е равнозначен на термина колоратура, въведен в някои други страни. За разлика от колоратурата обаче, той не се използва само за вокални изпълнения.
Фиоритурата е един от способите на аранжировката. Може да бъде представена от мелодични украшения, бързи пасажи, рулади, каденца, форшлаг и други. Употребява се най-често при вокални изпълнения.
цитирай
2. born - Текст на латински с превод, който може би не е съвършен.
03.11.2017 23:08
Miserere mei Deus, secundum magnam misericordiam Tuam.
Помилуй ме, Боже, по великой милости Твоей,

Et secundum multitudinem miserationum Tuarum, dele iniquitatem meam.
и по множеството щедрости Твои, простИ беззаконията мои.

Amplius lava me ab iniquitate mea, et a peccato meo munda me.
Многократно отмий ме от беззаконията мои, и от греха мой ме очисти,

Quoniam iniquitatem meam ego cognosco, et peccatum meum contra me est semper.
Ибо беззаконията мои аз съзнавам, и греха мой е винаги пред Тебе.

Tibi soli peccavi, et malum coram te feci, ut justificeris in sermonibus Tuis, et vincas cum judicaveris.
Пред Тебе единния съгреших аз, и лукавое пред очите Твои извърших, тъй че Ти си праведен в присъдата своя и чист в съда Твой.

Ecce enim in iniquitatibus conceptus sum; et in peccatis concepit me mater mea.
В беззаконие съм заченат, и во грех родила ме е майка ми.

Ecce enim veritatem dilexisti, incerta et occulta sapientiae Tuae manifestasti mihi.
Ето, Ти възлюби истината в сърцето си и в душата ми яви се мъдростта Ти.

Asperges me hyssopo et mundabor, lavabis me et super nivem dealbabor.
Пречисти ме с билка и ще бъда чист; умий ме, и ще бъда по бял от снега.

Auditui meo dabis gaudium et laetitiam et exsultabunt ossa humiliata.
Дай ми да усетя радост и веселие, и ще се възстановят костите ми съкрушени от Теб.

Averte faciem Tuam a peccatis meis, et omnes iniquitates meas dele.
Отвърни лицето Ти от греховете мои, и изглади всичките беззакония мои.

Cor mundum crea in me, Deus, et spiritum rectum innova in visceribus meis.
Сърце чисто ми сътвори, Боже, и духа правилен обнови в мен.

Ne projicias me a facie Tua; et Spiritum Sanctum Tuum ne auferas a me.
Не отвръщай от лицето Твое, и Духа твой Свят не ми отнемай.

Redde mihi laetitiam salutaris Tui, et Spiritu principali confirma me.
Върни ми радостта от спасението Твое, и Духът владичествен утвърди в мен.

Docebo iniquos vias Tuas, et implii ad te convertentur.
И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще
цитирай
3. born - И няколко изразителни изпълнения !
03.11.2017 23:13
https://www/watch?time_continue=85&v=jZL3POaATn8
https://www/watch?v=IA88AS6Wy_4
https://www/watch?v=jZL3POaATn8
https://www. com/watch?v=_yGNadg3dFY
цитирай
4. starforlife - Хайде цитирайки те, да ти оправя линковете, за да е това моя принос към постинга:
04.11.2017 00:09
born написа:
И няколко изразителни изпълнения !
https://www.youtube.com/watch?v=jZL3POaATn8
https://www.youtube.com/watch?v=IA88AS6Wy_4
https://www.youtube.com/watch?v=jZL3POaATn8
https://www.youtube.com/watch?v=_yGNadg3dFY

Така вече четящите ще могат да ползват линковете.
Поздрави, Вади!
цитирай
5. starforlife - ПС: Всъщност, защо не ги допълниш в самия постинг?
04.11.2017 00:12
Активираш отдолу "Добави клипове от YouTube" и в излезлите 4 полета копираш линковете както ги поправих.

ПС: Някъде бях мернал, че казваш на някого, че се триело "s"-а от https
Няма такова нещо.

И всъщност сега забелязах, че първи и трети линк ти са еднакви, като в първия има само дефиниране на време.
цитирай
6. kvg55 - born,
04.11.2017 10:14
На живо ще е внушително и силно въздействащо.
цитирай
7. born - Благодаря ти, Френд !
04.11.2017 12:35
Откакто преработиха /т.е. окастриха / възможностите за визуално оформяне на постингите и премахнаха опцията за "черновиране" /да се изпраскам и аз с принос към българския правоговор като ЦЦ с лафа "входиране"/ се налага да пиша материалите в "облака" и да ги копирам после в цялост в блога. Мързи ме да го правя и тъй като троловете не са в състояние да ме откажат, най-вероятно блогбегейците ще го сторят, създавайки трудности. Някои от колегите вече си направиха блогове /особено този на Щапаров отскоро е много стойностен и интересен/, та почвам и аз да си мисля дали в недалечно бъдеще и блогбг няма да е принуден да се пренарече "пуетогбг" и да си остане арена за развихряне на пуитесите барабар с бабаРо, Миладинка, Гетюуън, Простоли разни и др. подобни. Защото както върви, не само аз, а и много други ще му теглят майната и ще се пренасочат другаде. Мисли по въпроса. Ако направиш ти такъв блог, одма ти ставам мЪдуратор и ще им разкажем играта на разните му таланти и гении. Селски - имам предвид.
цитирай
8. born - На живо ще е внушително и силно въ...
04.11.2017 12:43
kvg55 написа:
На живо ще е внушително и силно въздействащо.

Здравей, Краси ! Абсолютно сигурно е, че живото изпълнение е много по-ефективно от клиповете и изказванията на тези , които са го виждали на живо са в този смисъл. Но все пак е чудесно, че с новите технологии имаме възможност да се насладим на творчеството на гениите, независимо че възприятието не е на 100 %. Останалото можем само да си представяме.
цитирай
9. starforlife - 7. born - А защо мислиш, че вече не съм направил в пъти по-гъвкава, функционална и бърза платформа от блог.бг?
04.11.2017 13:18
Дори вече месец и отгоре текат бета-тестове, защото този път не искам някой след цели 12 години (ако изобщо не се поддържа да подчертая), да говори врели-некипели, а платформата да е застрахована.

Но това не е интересно за момента. По-интересно е да ти дам още малко помощ:
Ето под този постинг на френд Икар (който също мигрира другаде всъщност)
http://ikra.blog.bg/drugi/2017/09/07/obryshtenie-kym-administratorite-na-bloga.1566043
в "кратичкият" ми (ха ха ха) 36-ти коментар, е засегнато как и в момента може да имаш опция "чернова".
Прочети и се възползвай. При все, че решението е тъпо, но... кучето скача според тоягата.
(само където в случая "кучето" не е мастия, че да размаха то сопа, на която блог.бг няма да могат да устояват)
цитирай
10. starforlife - ПС:
04.11.2017 13:21
За МЪДУРОдератор - плата кило пърцуца месечно, но в добра компания, устройва ли те?

ха ха ха
цитирай
11. born - Немаш проблеми, Френд :
04.11.2017 13:36
Пърцуца има за цяла група мъдератори плюс собственика ! Компанията я имаме - остава да я съберем на едно място. Тенкю за помощтта. След малко - като отпочивам пак- ще прескоча да Икар да мерна указанията, но мисля май да намаля темпото и да събирам готови матриали за Жороблог. На откриването поп ще викаш ли ? Щото имам един под ръка. Не е много истински и не е много верующ, но много издържа на пиене ! Сигурно Господ го наглежда и се грижи за формата му.
цитирай
12. ladylady - хахха, гледам оффчар-офф и сие, една НЕслучайна споделеност, Машаалала,момчета!
04.11.2017 14:11
9. milady - дядо борне,гледам пак се докопваш до п-ва. Всуе!
ти си Аутсайдер..завинаги..
13:50
нещастно куку,
след като РоссаБосса и аПростоля
не те харесват..
какво мога да допълня аз..
с моята скромна лексика..
на снимката, Джули е на 57. е,и?
умри от злобна мъка..
до вечно твоята смачкана 100г смокиня..
Фрау Юлия,род. Баронеса фон Турн и Таксис..
цитирай
13. born - 9. milady - дядо борне, гледам пак се ...
04.11.2017 14:53
ladylady написа:
9. milady - дядо борне,гледам пак се докопваш до п-ва. Всуе!
ти си Аутсайдер..завинаги..
13:50
нещастно куку,
след като РоссаБосса и аПростоля
не те харесват..
какво мога да допълня аз..
с моята скромна лексика..
на снимката, Джули е на 57. е,и?
умри от злобна мъка..
до вечно твоята смачкана 100г смокиня..
Фрау Юлия,род. Баронеса фон Турн и Таксис..

Здрасте, Баронесо. Да знайш не знаех, че си била наборка. Мислех, че просто изглеждаш по-млада - примерно на 69.
Виконт дьо Борн, вечно млад като приятеля ми Фауст.
цитирай
14. born - Винаги съм се възхищавала на “Mi...
04.11.2017 18:18
анонимен написа:
Винаги съм се възхищавала на “Miserere”, слушала съм я в изпълнение на Лучано Павароти и Андрея Бочелли. През страстната седмица наистина звученето й е много прочувствено. Това, което предизвиква благоговение у мен е, че католическите служби са съпроводени с прекрасните им песнопения! Акустиката в църквите е забележителна. За Моцарт наистина може да се твърди, че е имал силна фотографска памет, гениален талант, а и твърде смел в постъпките си. Благодаря ти Стефан, харесвам постингите ти за изкуството и за това се позадържах тук, да прочета! Днес е задушница и написаното хармонира с духа на този ден ! Бог да прости всички , които не са сред нас!
Ще напиша името си , заради слабия интернет: Таня Чардакова

Благодаря за отзива, Таня.
Съвсем не направих връзката със Задушница, но постигът си дойде напълно закономерно за празника. Нищо че творбата е написана за друг празник. Не съм особено религиозен, но уважението към отишлите си от този свят е нещо особено ценно и стойностно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: born
Категория: Забавление
Прочетен: 4591500
Постинги: 1320
Коментари: 11706
Гласове: 20360
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031