А ето и някои доста примитивни духови инструменти
2.5. Пищялка
Цевичка от свежа върбова коричка, дълга 3-4 см, на единия край с остърган епидермис и сплесната, вследствие на което се обарзуват две устнички. При надуването откъм сплеснатия край се произвежда монотонен звук, сравнително нисък и дрезгав звук. Децата променят този звук като образуват пред устата резонатор с двете си ръце и наподобяват плач на дете. За пищялка може да служи всяка тръба от върбова кора.
Музикална илюстрация за инструмента на https://soundcloud.com/ot-izvora/vak49blxqmts
Пищялка-свирка
Прави се най-често от житено стъбло със зацепено при коленцето езиче. Прави се и от дръжка на тиквен лист, която може да се разцепи надлъж неравномерно откъм затворената страна. При свирката се получават няколко тона, като по дължината й се изрежат дупчици, които при надуването се отварят и затварят.
Пискун
По-широка тръбичка от върбова или друга кора, затикната от двете страни с части от стъблото, от което е излющена. На 1-2 см от единия й край тръбичката има дупка, а затулката пред нея е изрязана тъй, че се образува тесен проход на въздуха точно срещу косия й ръб. При надуване се получава писклив еднообразен звук.
Свирка
На някои места се нарича цафара,цевница, щупелка, представлява цев с дължина 30-50 см и вътрешен диаметър 1-1.5 см. Отворена е и на двата края. Предният й край (мундщукът) е заострен по вътрения ръб. Въздушната струя от устата се удря с този ръб и произвежда звук. За това свирката се държи малко настрана . По дължината на цевта към единия й край има шест дупки в един ред и една от другата страна, под най-горната. Шестте се покриват с трите по-големи пръста, а седмата - с палеца на ръката, която е отгоре. При свирене от тия седем отвора се получава висока диатонична мажорна тонова редица в обем на две октави.
Обикновено свирещите приготвят саморъчно свирките си от млади стъбла на бъз, от тръстика или от друго лесно провъртано дърво. Разстоянията между дупките се определят индивидуално според дебелината на пръстите на свиреца. Вследствие на това тоновете на различните свирки са с различна честота.
Окарина - древен духов музикален инструмент , най-често изработен от глина, от род флейти . Тя представлява малка камера с яйцевидна форма с пръстови отвори в диапазона от 4-13. Многокамерните окарини може да имат и повече дупки (в зависимост от броя на камерите). Обикновено се изработва от керамика , но понякога също се прави от пластмаса, дърво, стъкло или метал.
Според някои проучвания, инструментите от типа на окарина са се появили преди около 12 000 години . Те играят важна роля в културата на китайците и Америка още преди Колумб. В европейската култура окарината влиза през XIX век, когато италианеца Giuseppe Донати изобретил съвременната форма на инструмента. Наименованието е възприето от италиански език.
Източници :
http://rodna-vjara.narod.ru/zanajati/muzikainstr.htm
https://soundcloud.com/ot-izvora/vak49blxqmts
http://vk.com/ocarinaclub
и др.
Земята е изправена пред Шестото масово и...
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Ще се опитам да си спомня, че да предам нататък...
Поздрави!
indiram, от всяка клонка свирка не става, сбъркала си клонката - вземи върбова и ще се получи !
- Здравей, dedenze! - Поговорката, май, беше, че от всяко ДЪРВО свирка не става... Основното е, че съм забравила как се правешеше именно от орех, а за върбовите, пък, нямам представа - вероятно не е имало върби...
И, сега, към теб Борн - Хрумна ми идея за музикална Българска група, и музикантите да свирят на тези наши древни инструменти! - с други думи, да се види как се правят, ... и какви автентични звуци издават и пресъздават!
Поздрави!
indiram, от всяка клонка свирка не става, сбъркала си клонката - вземи върбова и ще се получи !
Струнните инструменти съм представил в постинг от 06.06. т.г., но е малко повърхностен поради стремежа ми за по-синтезирано изложение. Продължавам да събирам информация от всевъзможни източници и когато се уверя, че е достоверна и аргументирана вероятно ще направя още едно представяне.