Следват няколко духови инструмента с близко звучене и вид.
2.3. Дудук
(тур. dьdьk; арм. դուդուկ) —духов дървен музикален инструмент Представлява тръба с 9 пръстови отвора.
Разпространен при Кавказките народи, из Близкия изток и Балканския полуостров. В началото на XX век дудукът получава определението диатоничен еднооктавен инструмент. Независимо от тази класификация хроматичните тонове се постигат чрез частично затваряне /запушване/ на пръстовите отвори. На дудук може да се изпълнява музика от различни тоналности. Дудукът издава топъл, мек, леко приглушен звук и е с кадифен тембър. Той е един от най- древните духови музикални инструменти в света. Някои изследователи са на мнение, че за пръв път дудукът се упоменава в писмени документи на държавата Урарту /древно царство, съществувало от 13-ти до 6-ти век пр. н. е. на територията на днешна Армения/. В смисъла на тази хипотеза може да се предполага, че съществуванието на инструмента е от порядъка на близо три хиляди години. Други изследователи отнасят появяването на инструмента към времето на арменския цар Тигран II Велики (95-55 гг. преди н. е.), което дава основание на арменските историци да претендират за първенство в създаването на инструмента. Както и факта, че е бил изобразяван на доста средновековни арменски ръкописи. Възможно е да е така. Между другото в арменския си вариант и изпълнения, въпреки простоватото си названиесе оказва, че дудукът е в състояние да се конкурира дори с такъв инструмент като органа. Така че неслучайно арменското название на дудука /циранапох/ се превежда като “душата на кайсиевото дърво”, от което там изработват инструмента.
Българският дудук е предимно солов инструмент. Представлява дървена тръба, дълга 25-40 см с шест пръстови отвора. В горния край има специален наустник със задънка, улесняващ звукоизвличането. Дудукът звучи доста различно в различните регистри – слабо и неустойчиво в ниския, меко и звучно в средния. Най-високите тонове се извличат трудно и са остри и свистящи.
Дудукът има сравнително широк тонов обем, но по-малък от този на кавала (две октави). На дудук могат да се изпълняват както бързи хороводни мелодии, така и богато орнаментирани бавни овчарски свирни. Понякога свиренето е придружено с по-слабо или по-силно гъгнене на изпълнителя, което той прави с гърлото си. Така се получава особен вид двугласно свирене. Дудукът е предимно солов инструмент, но се използва и в ансамбли.
2.4. Цафара
Цафа̀рата е малък балкански едноставен дървен духов народен музикален инструмент от рода на кавала . Снабден е с шестпръстови дупки, подредени последователно по дължината на цевта, без резонаторни отвори. Общата дължина на цафарата е от 25 до 35 сm, но понякога може да достигне и до 50 сm. Външният диаметър е около 2 сm, а дебелината на стената - 2 mm. Мундщукът в предния край е заострен по вътрешния ръб, поради което при свирене цафарата се държи леко настрани.Цафарата има ограничени технически възможности в диатонична мажорна тонова редица с обем максимум 2 октави. Звукът е по-висок от този на кавала. Употребява се като солов инструмент и влиза в състава на групата духови инструменти в народния оркестър.Инструментът се изработва сравнително лесно и затова е добил широко приложение в миналото. В началото са го изработвали от млад бъз, на който меката сърцевина се изважда лесно. Но цафарата от този материал е изключително малотрайна, защото при изсъхване на дървесината се спуква. По-късно се изработва от дървесни видове с по-качествена дървесина - ясен, дрян, явор, габър и др. За защита на дървените части в миналото се е използвало импрегниране с олио или мас, а в наше време - чрез потапяне в специални разтвори. Цевта се изработва от дърво, метал или пластмаса. Металната цев е устойчива на механични повреди и атмосферни влияния, но е доста по-тежки и по-трудно се обработва.
Цафарата е разпространена в няколко балкански страни - България, Гърция, Македония, Албания и югоизточните територии на Сърбия.
Българската двоянка е двойна флейта (кавал), направена от едно-единствено парче дърво, през което са издълбани две успоредни цеви. Корпусът е четвъртит и продълговат, дълъг приблизително 30-40 cm и най-често изработен от ясенова, сливова, крушова, дрянова, чимширова или орехова дървесина. По-рядко се срещат инструменти, съставени от два отделни дървени къса (по един за всяка цев), здраво снадени и изваяни заедно в общ четвъртит корпус.
Основната мелодия се свири на дясната цев (гайдуница), снабдена с шест отвора (понякога с допълнителен седми отвор на обратната страна), докато лявата цев (ручило) предоставя един-единствен нисък тон (бурдониращ тон), който служи за акомпанимент и създава характерния за инструмента двуглас.
Двоянката обикновено се среща в тоналностите D, C, и А (ре, до и ла) и притежава тонов обем от две октави.
Двоянката е характерна за Западна България. Има две успоредни цеви със задънки. Едната е с шест дупки и на нея се изпълнявя мелодията. Другата създава характерен двуглас като дава постоянен бурдониращ тон, съпровождащ основната мелодия. Тоновият обем е около две октави.
Двоянката и дудуците са инструменти от типа на флейтата, само че звукът при тях се получава посредством пискуна, който улеснява духането. Затова всички те са с еднакъв тембър и са с почти еднакви музикални възможности.
Свирките и кавалите с пискуни са разпространени повече (ако не и изключително) в северозападните предели на България, а без пискуни - в останалите краища, но не липсват и в северозападните.
Между всички разгледани инструменти народът отдава най-голямо значение на кавала.
Ползвани източници :
http://eomi.ru/woodwind/duduk/
http://artbene.ru/concert/09-03-2016/
http://mskcc.ru/Events/Details/181
http://forum.muzikant.org/topic/80307
www.dudukonline.com/Arm-music-ins/Duduk/Duduk-Info/index.html
Дудукът създава танцовално настроение, а също и покъртителна музика...
Няма съмнение, че българските музикални инструменти със съзвучията, които добрият музикант изтръгва от тях, са на световно ниво. Но им трябва сериозна реклама. Точното време е сега и аз се радвам, че си правите труда да сте от първите популяризатори.
Благодаря за прекрасния постинг!
Хубав ден - Литатру!
Сега научавам и много неща, които ме поразяват със своето великолепие. Мисля по-нататък да развия темите по детайлно и за по-популярните инструменти. Имах една стара музикална енциклопедия, която подарих на един млад музикант и композитор. Поздрави.
Хубав ден - Литатру!