кавал, гайда, дудук, двоянка,овчарска свирка, окарина, цафара, зурна, брамбазък и др.
2.1. Кавал
Кавал — дефинира се като хроматична диагонална флейта, разпространена също в Македония, Турция, , Албания, южна Сърбия и други страни. В България е най-разпространен в Тракия. Лудогорието и Добруджа.Корпусът е дървен /от ясеново дърво, но и от слива, череша, дрян, чемшир /.
Устройството на кавала е много просто – цилиндрична, дървена тръба. Има три части (еклемета), които се наставят една в друга.
Най-горната (тази, която се поставя на устата) част няма отвори, краят й е леко заоблен и служи за наустник, от където всъщност се вкарва струята въздух, която произвежда звука на кавала.
Средната част има осем дупки – седем на лицевата и една на задната страна. Чрез запушването и отпушването на тези дупки се възпроизвеждат различните тонове.
Третата част има четири различно разположени дупки, които при свирене не се запушват. Те служат за подобряване на звука на инструмента и резониране. Наричат се душици или дяволски дупки.
За разлика от надлъжната и напречната флейти, кавалът е отворен и от двата края, като звукоизвличането става посредством разсичането на въздушната струя в заострения край на инструмента. Дължината му е от 50, 70, 75 и 80 см.
Диапазонът на кавала достига 2,5—3 октави.
Звукът на кавала се определя като меланхоличен, топъл, мек, нежен, изтънчен.
Кавалът е неотменима част от националната ни култура. Той има богати темброви и технически възможности. Звукоизвличането е специфично и изисква упражнения и майсторство. Ниският, средният и високият регистър се получават чрез пренадуване. Характерният тембър в ниския регистър, наричан каба, както и най-високите тонове са трудни и се използват от добрите свирачи.
Кавалите се различават по дължината и основния тон на тръбата.
Има няколко вида кавал в зависимост от основния тон. Най-разпространен е ре кавала. Също често срещани са до и си бемол кавалите. Кавалът може да се използва както за солов инструмент, така и като част от народен оркестър или друг вид съвременни групи.
Да се говори за този инструмент и да не се асоциира с Теодосий Спасов ще е некоректно. Гениалният български музикант популяризира в планетен мащаб кавала, като го превърна във вълшебен инструмент, смесващ фолклор, джаз и класика.
Може би е необходим отделен постинг, описващ творческите му постижения. Може би по-късно . Засега цитирам един линк, който до известна степен характеризира този невероятен виртуозен музикант : http://www.segabg.com/article.php?id=231244
Ползвани източници :
http://musicabv.com/muzikalni-instrumenti/folklorni/kaval/
http://www.vargan.ru/kaval/index.shtml
http://eomi.ru/woodwind/kaval/
https://ru.wikipedia.org/wiki/
http://kaba-gaida.com/bg/kaval
и др.
Един въпрос към безродните русороби, бу...
"Некой саображения", относно т...
Поздрави, Стефане!
Поздрави и от мен.
Благодаря!
Поздрав - Литатру!
Благодаря!
Поздрав - Литатру!
И не само нас. Теодоси Спасов и Милчо Левиев откриха нови простори пред световния джаз. Благодаря за отзива.