Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2016 23:41 - Музика на народите - Japanese music - духови инструменти
Автор: born Категория: Музика   
Прочетен: 5320 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     И така, от досега изложеното по отношение особеностите на японската музика и традиционни инструменти стана ясно, че за разлика от европейските, при японските ударението е в различна насока, поради което притежават сложни и богати многосъставни темброви характеристики, позволяващи им да изразяват естествени природн звуци и шумове.
      Не правят изключение и инструментите от духовата секция.

     Фуе (яп. дословно, «флейта, дудка, свисток») — семейство японских флейт. Фуе обикновено притежават високо звучене и се изработват от бамбук. 
При изпълнение на музика на фуе отворите на флейтата се затварят с фалангите на пръстите.

     Основен духов инструмент от семейството японски флейти се явява флейтата сякухати:

          Сякухати (尺八, shakuhachi) е японската продълговата духателна бамбукова флейта. Вероятният й  прародител е китайската сяо, привнесена в Япония през  7-ми век и преобразена в инструмент, наричащ се «гахаку сякухати».  За цялата си история сякухати е претърпяла доста промени, преди да придобие  съвременния си вид.
     Названието на флейтата е съставено от два иероглифа: 尺 (сяку) — японска мярка за дължина и 八 (хати) - осем. Така  че названието — това е нейната дължина, тоест 1 сяку 8 сун (десета част от сяку) или 54,5 см по нашите мерки. Съществуват също така по- къси или по-дълги флейти: от 1,3 до 3 сяку (почти метър), някои от които също назовават по размер , например: ни-сяку — 2,0, ни-сяку-йон-сун — 2,4. Но все пак най - често се ползва  общото название «сякухати».
          Сякухати е известна в цял свят благодарение на  своя уникален  тембър, който е в състояние да се променя от кристално чист до изветрял и мътен по желание на изпълнителя. В средните векове са я ползвали  странстващите  монаси комусо (虚無僧, «монаси на пустотата»), принадлежащи към дзен-будистската секта Фуке. Свиренето на сякухати за тях е било средство за медитация. Тази практика се наричала «суйдзен». В тази връзка в ръцете на монасите комусо, сякухати се явява не толкова музикален инструмент, а по-скоро духовен, като се считало, че свиренето на тази флейта донася просветление и духовно пречистване.
   
Историята на сякухати е много богата, на места объркана и се явява тема за отделна статия, даже  по- скоро на цял цикъл  статии. Около сякухати винаги са витаели загадки и мистификации. Между другото существува становище (при това съвсем обосновано и логично), че целия този митологичен патос се е създавал изкуствено от самите монаси.
    При изпълненията на   бамбуковата флейта сякухати се произвежда един особено специфичен  звук- икурай («глас/ехо/отзвук на бамбука»), съскащ призвук, възникващ при преминаването на въздушната струя през бамбуковия ствол на инструмента (понякога този призвук се усилва по специален начин- т.н. "жужащ" ефект). Този «глас» на бамбука навежда към припомнянето за  разпространените в Източна  и Юго-Източна Азия представи за духове, които обитават неговите стволове, за божества родили се в бамбука, макар сякухати от древни времена да се е явявала като  «инструмент на Дхарма» [закона] и е притежавала чисто  будитска символика.
       В японската инструментална история  тази флейта заема съвсем особено място. В една от легендите се съдържа интересна история за мистичната трансформация на звука на будистка камбанка /яп. рей/ с цялата символична атрибутика в звука на духов инструмент - сякухати.
  image
image
image  

Сякухати е позната в следните разновидности :

1. гахаку сякухати се използвала в оркестровия състав и е една от най-старите видове, заимствана от Китай. Притежава 6 пръстови отвора . В императорската съкровищница  са съхранени няколко забележително запазени образци.
2. тимпуку се отличава от класическата сякухати с малко по различна форма на отвора за устните. Изготвяла се от дълъг и тънък бамбук и е с 5 пръстови отвора.
3. хитойогири е от едноколянен къс бамбук и също е с 5 отвора. От втората половина на XVII в. постепенно отпада от приложение.
4. фуке сякухати също е с 5 отвора , но с по-тежък и широк долен край от бамбуков корен. Тази разновидност е наречена на монасите от сектата Фуке, които са имали изключителното й притежание, поради което много често е назовавана и комусо сякухати.
5. нестандартни сякухати - със 7 и 9 пръстови отвора, както и хибрид между източна и западна флейта : с устен отвор на сякухати и клапанен механизъм на Западна флейта
.
         Сякухати е  важен инструмент в музикалния съпровод на постановките на театрите но и кабуки. На сякухати се изпълнява шинтоистката музику кагура, както и просто народни песни. Существуват два стила на изпълнение: ута (яп. , песенен) и хаяси (яп. 囃子, фестивален). Флейтата за изпълнения в стила ута се настройват по западната нотна скала и може да се свири солово.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
     Хитирики (яп. 篳篥) — традиционен старинен (VIII в.) духов японски инструмент, от групата на обоите, широко представен в класическата японска музика. Независимо на своята миниатюрност, хитирики възпроизвежда наситен и силен звук. Обикновено се изработва от бамбук. Диапазон — одна октава.                           image

Сред най- известните произведения на традиционната японска музика, в които се  използва хитирики, са :

  • Микагура — дълъг цикъл песни, изпълнявани при двора /императорския/ веднъж годишно на 15 декември под акомпанимента на традиционни инструменти;
  • Ямато-ута, ямато-май: танци и песни Ямато — къси произведения, изпълнявани от 4 или 6  танцьори, облечени в  официални костюми на чиновници;
  • Сайбара — народни песни, происхождащи от старинни японски народни песни  широко распространени среди аристократите, начиная от IX века.
  • Акомпанимент на танците комагаку.
  • ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
      Синобуе (яп. 篠笛, флейта от саз), също такебуе (яп. 竹笛, бамбукова флейта) е напречна флейта с висок тембър. Използва се в японския оркестър хаяси (яп. 囃子) / в превод означава фестивален/ и при изпълненията нагаута Хаяси-синобуе не се настройва, издава висок немелодичен звук.
                      image
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
  Хотику (яп. 法竹, буквално означава «бамбук дхармы») е фуе от бамбуков корен. След обработката на дебелия край на  стъблото остават пръстени. Същата част от бамбука се използва за производство на сякухати, но хотику не се лакира, и отвора за устните се  оставя необработен. Хотику понякога се назовава «дзинасинобекан», «без дзи (яп. ).

      Хотику има 4 отвора за пръстите отгоре и 1 отдолу за палеца. Диапазонът на  звучене е  минимум две октави. Хотику може да бъде с всякаква дължина и колкото е по-дълъг инструмента, толкова по-нисък е тембъра му.
     Техниката за свирене на хотику е  аналогична на тази на сякухати, макар звукът на хотику не е толкова  чист и изравнен.
     Ъгълът утагути (
яп. 歌口, дословно «отвор за свирене»), т. е. отвор за устните, при този вид флейта е почти  90°, но изборът на ъгъла зависи също от размера на бамбука. Ъгълът утагути и отсътствието на лак придават на звуците по- груб тембър. Хотику се използва в суйдзен, «полъхът на медитацията». Участва също така в жанра хонкьоку (яп. 本曲), създаден от последователите на  сектата Фуке. Може да свири на нея само  изпълнител от много висока класа. Тъй като хотику не се настройва, обикновено се явява като солов инструмент.

  imageНеобработен отвор за устните на хотику. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
       Комабуе (
яп. 高麗笛, флейта Корио) — напречна флейта с 6 отвора за пръстите, използвана в японските придворни оркестри гахаку и комагаку. Изработва се от бамбука. Около 36 сантиметра дължина, по-къса от флейтите рютеки. С производството на  комабуе исторически се занимава фамилията  Ога.

            image
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

      Рютеки (яп. 龍笛 рю:тэки, «драконова флейта») — бамбукова японская напречна флейта с дължина около 40 см и диаметър 1,3 см, със 7 отвора. Използва се в гахаку. Звученето на рютеки изобразява дракони, летящи в небесна светлина.  Рютеки е една из трите  флейти, на които свирят играют гахаку. Тембърът на рютеки е по-нисък от комабуе, но по-висок от кагурабуэ. През XX век рютеки, как и сямисен, са започнали да се ползват в съвременната музика.

                                                              image      рютеки
  --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

        Нокан (яп. 能管 но:кан, дословно «тръба на театъра но») — японска напречна флейта, използваща се за акомпаниране на  представленията на театрите но и кабуки. Създадена е през XIV век, когато е реформиран но, с въвеждането на традиционните танца денгаку (яп. 田楽?, «музика на оризовите поля») и саругаку (яп. 猿楽?, «маймунска музика»).За изготвяне на нокан се ползват слепени и превързани с вишнева кора щипки опушен бамбук сусудакэ (яп. 煤竹?).  Дължината на нокана е около 39,1 см, средна ширина — 1,7 см. Отворите за пръстите са седем.
Ноканът има «гърло» (яп. нодо), отвор с ширина 2-3 мм. Благодарение на това  нодо, нокан може да издава фалцетен звук (ефект на Вентури). Диапазонът на нокана е повече от 2 октави. 

            image нокан
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

      Кагурабуе - най- дългата от флейтите фуе. Около 45.5 см. дълга.

                                          image  Използва се  в стила микагура.

 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 


 
 
      Сьо /устен орган, хармоника/
      Връзка от 17 тесни бамбукови тръбички (две от тях чисто декоративни). В състояние да реализира разнообразни акорди от   максимум шест различни ноти. Използва се  основно в придворната музика гахаку.
Дължина: около 50 см.


image             image

 

                                   устен орган /хармоника/ сьо

           И още някои по-малко популярни и по- малко познати,заедно с по-известните :
   image   Кагура-буе, рютеки и кома-буе

image Хора-гай
                                                          
image  Тярумера

 











Тагове:   музика,   Япония,   традиции,


Гласувай:
5


Вълнообразно


1. kvg55 - Не подозирах, че японците имат т...
21.04.2016 00:43
Не подозирах, че японците имат такова голямо разнообразие от музикални инструменти, преди струнни, сега духови.
цитирай
2. born - ОООООО, почакай !
21.04.2016 01:06
Следват ударните !
цитирай
3. pvdaskalov - * ! *
27.04.2016 23:37
Смаян съм от странното звучене...
Благодаря, Стефчо, за труда ти!
П и е р
цитирай
4. born - Здравей, Пиер
30.04.2016 11:58
pvdaskalov написа:
Смаян съм от странното звучене...
Благодаря, Стефчо, за труда ти!
П и е р

Напоследък не разполагам с много време, затова не ти отговорих веднага, за което моля да ме извиниш. Случайно попаднах на интересни неща по отношение музиката и реших да ги споделя с всички приятели, които проявяват интерес към музиката. Затова мисля да се запозная с по-характерните музикално исторически теми в глобален мащаб, което се оказва една къртовска, но твърде занимателна работа, която си заслужава усилията. Сега подготвям по малко и темата за супер интересните японски ударни инструменти.
Благодаря за вниманието. И ви желая весели и одухотворяващи празници. Както и на всички приятели.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: born
Категория: Забавление
Прочетен: 4599419
Постинги: 1320
Коментари: 11706
Гласове: 20360
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031