Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2016 00:08 - Музика на народите - Japanese music 2
Автор: born Категория: Музика   
Прочетен: 1122 Коментари: 2 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   
      Като известно обяснение за начина на излагане на темите съм длъжен да изясня, че първоначалната ми идея бе съвсем повърхностно да премина през различните музикални фолклори с кратки вокални или инструментални или и двете илюстрации. Оказа се обаче, че темите са необятни и твърде интересни, за да бъдат изложени съвсем накратко и икономично, при което се появява реалната възможност да се допуснат фундаментални грешки заради ползването на множество разнообразни източници и при това да се допусне и изгради коренно различна представа.
        Затова си позволявам да детайлизирам изложенията  без каквито и да е претенции за изчерпателност или някакъв професионализъм.
        Това отклонение отправям към тези, които проявяват определен интерес към музиката и за които може би ще бъде приятно да припознаят и други, по-различни измерения на тази необятна "вселена" - музиката.
         Предварително моля за извинение, че при артикулирането на названията са възможни сериозни  неточности поради спецификата на японския език, както и ползваните многообразни източници. Мисля, че това не е най-важното и че подобни неточности няма да повлияят съществено върху познавателната стойност на настоящето .

     
Хармонията в смисъла на европейското възприемане на този термин формално отсъствува при японската музика дотолкова, доколкото нейната структура е основана на звукови редове, заимствувани от китайската традиция и състоящи се от 7 тона /скалите рицу и рюе в музикалния стил гахаку/ или от 5 тона /в музиката за сямисен или кото/, а също може да бъде върху 3 опорни ноти /като в музиката на театъра Но/. Затова в японската музика няма мажор и минор, няма хармонични акорди като в диатоническата структура на европейската музика. Звуковите редове на японската музика са построени върху различни от европейските редове интервали, което лежи в основата на характерното източно звучене. Тази специфичност е в състояние да противоречи на представата за хармония на европейския слушател.

   Преди да се насоча към спецификата на японските традиционни инструменти, следва да отбележа, че за разлика от инструментите на европейската класическа школа, японските притежават многослойни сложни темброви характеристики, в които шумовите съставки играят не маловажна, а значителна роля.

   В този смисъл примерно японската бамбукова
флейта сякухати позволява възпроизвеждането на звуци, наподобяващи дъх/дишане или звуците, характерни за поривите на вятъра.   Лютнята сямисен пък създава възможности за възпроизвеждане на звуци, които  са характерни за птиците с тяхното чуруликане или  на църкането на насекоми, както и звука на далечни камбанки.
    
Още по-богат се явява звуковия свят на 13 струнната цитра
кото,
чиито звуци са в състояние да изразяват ромоленето на бурен поток, плавното биене на вълните, шумът на падащи листа и дъждовни капки, поривите на вятъра или гласовете на птиците .
     
    
В този смисъл при естетическия подход към японската музика във възприемането й от европейския слушател е разбираемо да се появи известен контраст. Непривичното за европейския слушател въвеждане на  звуци от природно естество е възможно и до известна степен да се възприема като досадно бръмчене или просто шум, докато  за японския ценител на музиката би се явило като  достойна украса.

      За японската традиционна култура е характерно постоянното усещане на  духовното начало във всеки материален обект и установяването на информативна обмяна между человека и останалия свят.

    След подобно обяснение на разликите в подхода към композирането и възприемането на музиката, мисля че е вече възможно да се премине към изясняването на техническите изразители на музиката - инструментите.

     
      image
                           image

                image

          При изпълнението на   произведения от  японския музикален стил гахаку, явяващ се като базисен , се използват три типа/групи/секции инструменти, като тембровото звучене на всеки отделен инструмент, както и материала,от който е изготвен, са  с определена символика и са в състояние да предизвикат  продължителен асоциативен ред хармонични и хармонизиращи съответствия:

              - фукимоно - духови, към които се отнасят всички видове японски флейти фуе, като за най-популярна се считасякухати /Сякухачи, Шакухачи, Shakuhachi/ , хитойогири,

              - хилимоно - струнни инструменти : лютни бива, геккин, сямисен, цитрите вагон и кото (старинно наименование со ), лъковия инструмент кокю,

              - утимоно   - ударни инструменти : включващи
                       камбанки и камбани (кин, рин, бонсйо);
                       гонгове (сьока, дора, кей);
                       ксилофони (сякубеси, гиобан, мокугйо)
                      
барабани (цудзуми, тайко
)

Забележка:
На отделните видове и образци характерни за японската музика инструменти ще  обърна отделно внимание в един от следващите постинги.

       Основните жанровете японска музика са известни като  :

       Инструментална музика кангэн.

      
По правило ансамбълът, изпълняващ канген е в състав от 16 - 19 музиканти : по 3-4 изпълнителя на всеки от духовата секция, два на всеки вид струнни и по един на ударните. За разлика от оркестрите, изпълняващи т.н. "западна" музика , основната мелодична тема на всяка композиция се пада не на струнните, а на духовите инструменти, като ритмическата функция изпълняват струнните.                  Като централна тема в музиката канген обикновено се явява етенраку, който предшества неголямата прелюдия нетори, изпълнявана в свободен ритъм в началото на представлението /концерта/ гахаку. Различните ладове, наричани тьоси и някои индивидуални композиции  съответстващи нетори  по време на представянето на ладовете /звуковите редове/ през първия прелюд помагат на оркестрантите да настроят и инструментите си. В оркестъра канген обикновено се изпълнява от водещи музиканти на сио, хитирики и рютеки, които свирят солови партии, след което се включват изпълнителите на бива и кото, а също и на партиите на барабана како.

          Етенраку е композиция от три части. Най- известната от пиесите гахаку е първата, с която започват обучението на музикантите. По времето, когато в много случаи народни песни се превръщат в класически, изтънчените композиции етенраку се явяват пример за обратното явление - когато класическите мелодии , заимствани от "елегантната музика",  стават основа за създаването на популярни народни песни, които се пеят и до наши дни.
          Утаимоно вокална музика, включваща жанровете роей и сайбара;

        
Репертоарът на утаимоно наброява десет основни типа мелодии, като например Кагура
(разглеждана като сакрално ритуално музикално приношение за умилостивяване на някое шинтоистко божество), която влизала в ритуала на поклонението от името на императорския двор. Тук могат да се отнесат също и някои народни японски песни и поеми, създадени в Китай и послужили за източник на мелодиите на гахаку. Също така и някои композиции, представляващи танцови акомпанименти.

        Сайбара  е една от формите на утаимоно. Происхождащи  от старинните  японски народни песни, сайбара били широко разпространени сред аристократите, начиная от 9- ти  век. Независимо от това, че  в достигналите до днес  древни манускрипти са  записани стихове и названия на повече от 60 композиции, съвсем неголямо количество сайбара се изпълнява в днешно време. В акомпанимента на сайбара се използват  три вида духови инструменти (сио, хитирики, рютеки), два вида струнни (хаку-со, бива) и един ударен (сякубеси).
         Доста екзотична и особено специфична е Танцовата музика бухаку.


                                image бухаку

         Начиная от 11-ти век , различните жанрове на музиката и танците, привнесени в Япония са се обособили в две основни категории: танци на лявата страна - сахо - и танци на дясната страна - ухо.

          Танците и музикалният им съпровод, причисляващи се към сахо са с произход основно от Индия, Китай и Виетнам, а музиката към тези  танци е наречена тохаку. Акомпаниращият инструментариум е съставен от 3 духови, 3 ударни и 2 струнни инструмента. Костюмите на танцьорите са преобладаващо червени. Излизат на сцената от лявата страна и излизат също отляво.

         Танците на дясната страна - ухо - са събрали танцовите традиции на Корейския полуостров и северо-източен Китай, акомпаниментът на танците се назовава  комахаку. При изпълнение на композициите се използват 2 вида духови инструменти (комабуэ, хитирики), три вида ударни (тайко, гонг и сан-но цуцуми). Костюмите на танцьорите са с преобладаващи син и зелен цветове. Танцьорите се появяват на сцената от дясната  страна и слизат от сцената отдясно.

         По форма и стил танците бухаку могат да се класифицират по следния начин:
         - граждански танци
(бан-но май)
         - военни танци (бу-но май),
         -
спокойни танци (хира-май),
         - подвижни танци (хасири-май),
         - а също така детски танци (добу).

         Би могло да се каже, че бухаку не се явява съвсем традиционен японски театър. Този стил е преминал от Индия в Китай, оттам в Корея и оттам в Япония. Състои се от музикални композиции при които се изпълняват бавни аристократични танци. Музиката звучи като космологическа като опит да се пресъздадат космическите сфери. Не акомпанира гласове или движения, а звучи самостоятелно.

         Други интересни жанрове са:

          Жанра  кабуки - възникнал през 17-ти век. В представлението влизали танци, които по късно се оформили в отделен жанр на сценичното изкуство /нихонбую/. Музиката кабуки включва 4 основни жанра музика за сямисен : гидаю /произлизащ от приказните жанрове дзеруи, токивадзу и киемото, които са други стилове на дзеруи/, нагаута - лирични песни , изпълнявани в танцовата част, кагебаяси- музика,изпълнявана извън сцената от ансамбъл за нагаута и много ударни инструменти. Музикантите, невлизащи в кагебаяси, се разполагат на сцената и се отнасят към групата дебаяси /музика на сцената/. Присъства също така ансамбъл хаяси от три барабана и една флейта. На сцената се разполага групата/ансамбъла за нагаута, пред него ансамбъла хаяси, а пред него се изпълняват танците.
           Дикторите са разположени на по-висока платформа отляво, а музикантите киемото и токивадзу – на допълнители платформи от двете страни на сцената. В специално помещение, отделено от зрителите, се намира ансамбъла кагебаяси, където са  особено много ударни (тресчотки, гонгове, камбанки) и духови инструменти.  исполняващи звуци като падащ дъжд, сняг и създават други необходими звукови ефекти. Така и  дървените тресчотки известяват в ритъм стакато началото и края на спектакъла.

image

   Музикален жанр бунраку

Театърът бунраку (куклен театър) също возниква на база популярни представления и достига разцвета си в периода Едо. Представленията се придружават от речитативи  дзерури и аккомпанимент на сямисэна. Дикторите таю и музикантите са разположени на специален подиум от дясната страна на сцената. По време на спектакъла пее само диктора, той отговаря за всички роли и за основния текст. Партията си изпълнява в 3 стила  : речитатив (котоба), разказ (дзиай) и пеене (фуси). Тези стилове се редуват , обикновено диалозите са в  котоба, повествованието се  води като разказ, а особено емоционалните моменти се акцентират с вокал. Разказвачът може да излиза   както сам, така и в група, повествованието се провежда както от един разказвач, така и с хор. Сямисенът се включва по време на разказ или пеене, а също и в паузите. Существуват особени обозначения на героите с определени мелодии, затова по мелодията на сямисена може да се разбере коя кукла сега ще влезе и какви са характерните й черти и характер.  Звуците на  сямисэна предават емоциите на  героите, подчертават характера на представяните събития, акцентират определени кулминации.


Забележка : Музикалните илюстрации са подбрани по европейски вкус. При интерес от страна на заинтересованите ще подам линкове към оригинална музика.










Тагове:   japanese folk music,


Гласувай:
10
0


Вълнообразно


1. kvg55 - Все пак постингът ти е подробен и ...
12.04.2016 01:20
Все пак постингът ти е подробен и професионален, с видове музикални инструменти, музикални жанрове, стилове и прочие. За моят немузикален слух източно- азиатската музика ми звучи еднакво, а то не е така, като слушам клиповете, които си поставил.
цитирай
2. born - Не бих казал, че е професионален, по простата причина, че не съм запознат детайлно с огромния обем информация.
12.04.2016 11:51
В следващите постове мисля да детайлизирам изложението, касаещо инструментариума. И то не от маниакални подбуди, а заради много специалното им звучене, твърде различно от нашите възприятия и подход към света изобщо. Темите са много интересни и неподражаеми. До този момент не съм се задълбочавал по отношение изучаване на източните изкуства. До голяма степен за нас те са близки, но се оказва, че не е така. Що се отнася до клиповете, постарах се да намеря такива, които ни звучат по-понятно. В крайна сметка не трябва да забравяме, че цялата философия на релаксиращата музика, която все повече хора възприемат и обикват, е следствие на японския и както ти го наричаш източно азиатски подход към музиката като частност и одухотворяването на околното, независимо от това дали е човек, животно, насекомо или растение, или просто природа.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: born
Категория: Забавление
Прочетен: 1646458
Постинги: 895
Коментари: 5851
Гласове: 8939
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031