Здравейте и днес.
Реших да пиша за паник атаките, до скоро се срамувах, чувствах се неудобно да говоря за тея, но днес искам да пиша за тях. искам те да знаят, че вече не ги мразя, в мир съм тях, свикнах с тях, приемам ги и дори ги уважавам. Бързо встъпление, майка ми почина миналата година и вследствие те се появиха. Много гадни,тежки, силни, наложи се да потърся помощ. Понякога трябва си признаеш, че не можеш да си помогнеш само с положително мислене хахаха. И така от тогава си живеем заедно. в добри и лоши дни. Аз ги приех, защото си признах че са част от мен. Уважавам ги, защото по някакъв странен начин ме правят по- пълноценна. Всеки ден искам да съм щастлива, да се обличам добре, да науча нещо ново, да обичам по-силно, да дишам дълбоко, да се смея повече. Всеки ден като за последно, максимално да дадеш от себе си. Разбира се знам, че един ден ще се разделим. Те ще ме оставят, защото вече няма да съм им нужна, аз ще съм се научила да живея, да бъда себе си. 
Ако там някъде има хора като мен, а аз знам че има. Знайте не сте сами, много сме и сме силни. Ще живеем с тях и накрая ще ги победим, те ще си тръгнат, изведнъж, неусетно, както се появиха. Няма друг начин, всичко е възможно, щом вярваме и сме постоянни във вярата си. Не се страхувайте от паник атаките, те са тук за да ни дадът урок, да ни научат да живеем пълноценно. Бъдете себе си, вярвайте, стискам ви палци и вярвам, че всичко ще бъде наред. Например, когато усещам, че се появява една от тях се изправям, усмихвам се широко и започвам да вървя страшно уверено, все едно I am on the top of the world, вярвайте ми много помага.
Чао за сега ДЕНЯТ МОЖЕ ДА Е ПРЕКРАСЕН!