Пиша този пост за четвърти път поради някакви технически проблеми, които се получават при качването и черновирането. Измислих този термин покрай новите чиновническо-политически обогатявания на българския език от рода на "входирам" и др. подобни бисери.
        Поводът е 24-ти май и множеството поздравления за празника, които получих. Една от най-приятните изненади бе поздравлението от един приятел - етнически турчин от Кърджалийско, който преди това ни гостува няколко дни. Сали живее по принцип в Одрин, но преди няколко години се завърна, за да се грижи за 96 годишината си майка - баба Фатме. От няколко години се каним да я посетим, за да се запознаем. И това се случи най-сетне, когато отидохме да закараме Сали , чието гостуване се наложи да бъде съкратено поради внезапен набег на някакво животно , вероятно "кокарджа" /май невестулка  или белка/, която отмъкна 4 пиленца. Стопанството на Сали не е много голямо : една кокошка и десетина пиленца / много красиви и напълно питомни/. При отиването ни да вземем Сали ги помислих за токачки, но се оказаха някаква друга кокоша порода. Глава на скромното стопанство е котарака Писо, който е дамазлък от нашата котешка ферма. Писо е заклет враг на мишоците и наоколо няма жив мишок. Стопанството имаше още един член, който ако бе жив, нямаше да има инцидент с пиленцата. За съжаление песът Пирин /също дамазлък от нашето обаче кучешко обкръжение/ е сгазен от пиян шофьор на метри от дома. Жалко за него. Всички тъжим по него.
          Стопанството на Сали е разположено в планината на Орфей - божествена е Родопа!
Баба Фатме е на тази преклонна възраст благодарение на кристалния въздух и киселото мляко. И е напълно с акъла си , за разлика от доста блогъри. Жената не знае въобще български език. И откъде да го знае, след като селото е населено само от етнически турци. Има само едно семейство от друг етнос и то е не особено голямо - 25-26 души. Ромско с една дума. Прехранват се с кражби от съседните села и града. В селото не пипат, защото съселяните бият доста лошо и възпитателно. Съселяните /особено по-младите/ могат да говорят абсолютно чист български език. Но с кого да го говорят ? То и телевизията турска, пък и БНР не се хваща особено добре, за разлика от турските. Така че благодарение на оскъдния ни речник от турски думи с жена ми, между другото чудесно се разбирахме с баба Фатме
          Иначе след ликвидирането на тутуневия бизнес, единственото смислено възможно нещо е животновъдното занимание с хайваните от рода на крави и кокошки. Млякото е страхотно !
          Та приказката ми бе за Сали. Как се е сетил за празника на славянската писменост и култура. Иначе може да е турчин, но не е фанатичен муслиманин. Набива домуз и по време на техните пости, върл любител е на ракията и "Загорката" / за разлика от мен , който се глези с водки и айришуискита, въпреки че от патриотични подбуди варя перфектни ракии от череши, джанки, сливи, праскови и грозде.
           Какво да се прави - имам Приятели, с които да споделям !

     

        
         

Прочетох внимателно, два пъти, но твоят мултикултурализъм не ми се връзва някакси с еврогейския - балкански някакъв, провинциален. Да не кажа примитивен. Не е осветлен теоретически.

Като не разбираш от мултикултуралистични мурафети, така и няма да станеш мултигей. Па аз и съм си провинциалист. И не давам по 1,60 за билет, защото у наше село още не са направили метро. Ама кой знае какво може да щукне в тиквите на шефовете. Хората вчера пуснаха в Швейцария 54 км. тунел и то в Алпите. А ние се пънем с магистрали , които за 1-2 години стават на халва. Но такава ни е съдбата. Ако Ботев бе жив , какъвто си е бил непокорен и свободолюбив, щеше или да се гръмне или да напише някакви стихове, които да не са никак еврогейски. Поздрави, приятелю и честит празник. Вечна признателност и незабрава на героите !