„Давам ти последен шанс. Знам къде си. Не ме карай да правя глупави неща. Ще те намеря.“

През 2006 г. емблематичният бос на „Коза ностра“ Бернардо Провенцано най-сетне е заловен. Издирван 43 години, той успява да ръководи сицилианската мафия чрез кодирани съобщения. Полицайка под прикритие с псевдонима Котката го хваща в момент, когато шифрова пасажи от Светото писание. Номерата на псалмите са конкретни указания към мафиотските босове Пиетро Бадаляка и Нино Ротоло. Капо ди тути капи им нарежда кого да притиснат или направо да премахнат, като в същото време ги настройва един срещу друг. Естествено, за да не може никой от двамата да си въобрази, че командва парада.

Цитатът по-горе обаче не е послание от Провенцано, а есемес, изпратен от български депутат до български банкер. По-точно така твърди българският банкер пред австрийския вестник „Дер Щандард“. В статията дори пише, че той е подал сигнал срещу депутата заради заплашителното съобщение, което получил по време на пребиваването си във Виена. „Дер Щандард" посочва, че на 22 май банкерът приел и телефонно обаждане, в което му било съобщено, че депутатът търси убиец, на когото щял да плати 5 млн. долара.

„Убиецът вика: дръжте убиеца!“

През 2007 г. италианските власти залавят и наследника на Провенцано – Салваторе Пиколо. Сгащват го в околностите на Палермо заедно с поредните шифровани послания, скрити в десния джоб на сакото му. Те са все до подставени лица, сред които е и сицилианският предприемач Вито Никастри - бивш посредствен електротехник с дялове в компании за ветропаркове и фотоволтаични клетки в цяла Сицилия. От него конфискуват рекордните 1.3 млрд. евро. По този повод ироничният коментар на новия капо Матео Месина Денаро гласи: „Много благодаря на властите за съдействието!“

Но иронията в репликата „Убиецът вика: дръжте убиеца!“ не е проявена от някакъв си Денаро. Така българският депутат, който по-рано твърдеше, че българският банкер също е искал да го убие, коментира твърденията на банкера, че самият той го е заплашвал с убийство. По-миналата седмица в София даже бяха задържани трима души заради предстоящото „покушение“ срещу депутата, но съдът не уважи искането да останат за постоянно в ареста. Преразказано с няколко думи: и двамата изглежда са се „поръчвали“...

„Това зло трябва да бъде победено, прогонено!“

През 2008 г. беше издирен и заловен и най-страшният бос сред босовете в Сицилия – Тото (Животното) Риина. Държаха го в строго охраняван пандиз, а от съображения за сигурност присъдата бе произнесена в бункера на миланския затвор „Сан Виторе". Впоследствие къщата му край селцето Корлеоне беше дадена за ползване на социалния кооператив „Пио Ла Торре Либера Терра“, който развива в нея селски туризъм. Салонът, където Тото Риина е провеждал срещи „на върха“, вече е зала за хранене. А стаите, където са спали мафиотските босове, приютяват многочленни социално слаби семейства.

Чудесно! Само че битката с мафията изобщо не е приключила. Матео Месина Денаро все още е на свобода, а през януари безмилостната Ндрангета уби тригодишно дете заради междукланов спор. Преди дни папа Франциск обяви тъкмо в Калабрия, където властва Ндрангетата, че мафиотите са отлъчени от църквата, защото „мафията е обладана от злото и презира общото благо.“ Негови са и думите, че „това зло трябва да бъде победено, прогонено."

„Кой има интерес грехът да бъде широко пропагандиран и публично демонстриран?”

Кой наистина?

Светият синод на Българската православна църква бързо намери отговор на този въпрос. В декларация за предстоящия прайд в София синодалните старци нарекоха парада „поход на възгорделия се грях“ и реторично попитаха: „Трябва ли да бъде изкривявана любовта към Бога и ближните? Полезно ли е празната похот да шества безпрепятствено в нашия живот? Откога безчестието „не е срамно” и „не е опустошително” за нас и за хората около нас?“ После и сами си отговориха: „Православната ни съвест не може да приеме прояви, които се организират под мотото „Против правилата“. Защото те обезобразяват човека, представляват опасност за доброто възпитание на нашите деца, рушат устоите на традиционното семейство и заплашват здравината на цялото ни общество.“

В задачата обаче се пита: ако гейовете открито афишират „сбърканата“ си сексуалност и с това „обезобразяват човека“, дали олигарсите и подставените им лица, които си разменят безобразни реплики, не разрушиха и последните остатъци от някаква държава и общество? Техният поход на празната похот не е ли много по-отвратителен?

„Който владее държавата, той владее мафията.“

През декември 2013 г. италианските власти залавят и Патриция Денаро - интелигентна, властна, волева, респектираща, арогантна, безкомпромисна и безмилостна „кръстница“ на мафията, която венцеслави своя по-голям брат, действайки под негово ръководство. Междувременно Матео Месина Денаро е обявен за петия поред най-богат и най-търсен в света престъпник от американското списание „Форбс“, въпреки че в официалния регистър на родното си градче Кастелветрано е вписан в графата „дребен селскостопански производител“.

Пред разследващите (уви, все още удрящи на камък!) Патриция казва нещо важно: „Който владее държавата, той владее мафията.“

Не обратното, забележете! Трябва да имаш достъп до обществен ресурс, за да злоупотребяваш с него – това има предвид интелигентната сестра на капото ди тути капи.

Е, то и у нас е така. Депутатът е ужким обикновен депутат, а банкерът беше ужким обикновен банкер, но зад тях стоеше „държавата“. Зад нея пък стоеше и все още стои един Бернардо Провенцано, който се крие в сараите си и наблюдава през прозорците им бели пауни.

Той ги гледа от 25 години, тъй че ако имаше държава, тя отдавна да го е арестувала и да е превърнала сараите в обект за селски  туризъм. Или поне за политически, доколкото открай време е ясно, че в тях се взимат решенията кой с какво ще държи премиера, или пък как ще прати есемес до главния прокурор. Както казваше Вито Корлеоне в „Кръстникът“: „Никога не се знае кой кого. И най-слабият, ако си отваря очите, може да отмъсти на най-силния.“

„Търсенето на морал в политиката е вредно за държавата.“

Това го каза човекът от сараите още през 2012 г. Преди това призна, че повечето бизнесмени са назначени „само с една моя усмивка“. Изобщо всичко, което е искал да ни каже, не само ни го каза, но и го стори – направи държавата зависима от неговата лична воля.

Ами ако се е побъркал?!

Психиатрите разказват, че Провенцано развил мания за величие тъкмо в укритието си. 43 години криене! Той обаче бил толкова силен и обсебващ, че можел да повлияе върху подставените си лица не само финансово, но и емоционално. В един момент започнал да гледа на тях като на играчки, все едно не са живи хора. Криейки се в бункера, решил, че е всемогъщ и ще разкатае фамилията на цяла Италия. В това време, разбира се, поглъщал огромни количества алкохол и взимал опиати – давали му допълнителна увереност в собствените сили.

Опекунът на българския банкер, българския депутат и българския бункер въобще, се скри окончателно, но това не означава, че не продължава да шифрова послания. Напротив, ужким потъвайки след „атентата“ с газовия пистолет, той някак започна да действа по-открито.

Негов е този есемес, да знаете. И е до всеки от нас:

„Давам ти последен шанс. Знам къде си. Не ме карай да правя глупави неща. Ще те намеря.“