Хаос в ежедневието нямам,

не разбирам хората - шубраци,
вечно с времето са на обратно,
трябва да ги ръчкаш със криваци.

Тези са ми крайно непонятни,
като камъчета по пътека,
във които можеш да се спъваш,
вместо да вървиш по нея леко.

И ако им кажеш що да сторят,
ще наострят цяла перушина,
не е важно те какво говорят,
а какво мотаят на върлина.

Бедствие в житейската ни проза,
но за всичко друг им е виновен,
все изпадат в някаква склероза,
нейде между бъдеще и спомен.

13 декември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

"Склероза между бъдеще и спомен". Ярка и запаметяваща се находка, Роси! А също и "хората - шубраци".

Вдъхновен и вълнуващ уикенд ти желая!

нито бъдеще, ни спомен –

7. 4udovi6teto - https://www.facebook/permalink?story_fbid=1756748157709234&id=100001222017028
07:52
rosiela написа:
нито бъдеще, ни спомен –

Май, крадецът вика "Дръжте крадеца!"

https://www/permalink?story_fbid=1756748157709234&id=100001222017028

Ето още едно – от 2013-то лето след н. е.:
https://www/photo.php?fbid=584718008245594&set=a.172475992803133&type=3&theater

Озапти си манията за преследване, теб никой не те бръсне за поетеса.
Чу

Голям гъзобрък е това. Той затова така беснее.