Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2010 04:58 - Защо няма светска литература в средновековна България
Автор: mglishev Категория: Изкуство   
Прочетен: 17931 Коментари: 25 Гласове:
8

Последна промяна: 09.02.2016 15:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Във форума nauka.bg на няколко пъти стана дума за средновековната ни книжнина. Което си е право, тя е доста интересна и в нея има текстове, които и сега могат да се четат с удоволствие и за немалка полза. Да речем, аз много харесвам "Беседа против богомилите" на Козма Презвитер.

Но тази книжнина е почти изцяло църковна и почти изцяло преводна. Българските средновековни скриптори са най-вече преводачи, съставители и адаптатори на византийски образци. Почти няма автори, а и колкото ги има, са ограничени почти изцяло в религиозната сфера. Най-многобройните произведения са превод от средногръцки, при това основно на религиозни текстове. И нямам предвид само епохата на светите Седмочисленици, нито пък изобщо старата славянска литература, а конкретно българската и то в целия период от ІХ до ХVІІІ в., когато се появява Паисий.

Съществуват много малко запазени светски произведения, създадени на старо- и среднобългарски в България: "Троянска притча", "Александрия", български превод на хрониките на Константин Манасий и Георги Амартол, тук-там по някоя по-дълга летописна бележка или занимателен разказ, вмъкнат в други, отново църковни текстове. Повечето от тях или са адаптация на гръцки сюжети, или са съвсем къси.
Единственото що-годе дълго произведение със светски характер и български сюжет е повестта за царкинята Персика (то пък веоятно съчинявано в Русия и очевидно пълно със заемки от жития).
Останалото са само и единствено Евангелия, Псалтири, месецослови, часослови, жития на светците, похвални слова, литургии, проповеди и религиозна поезия - химните на Ефрем Търновски, няколко тропара, Азбучната молитва и дотам.
Няма романи, почти няма повести, няма хроники (само кратки летописни бележки, т. е. приписки и Именникът (доста типичен catalogus regum); "Анонимна българска летопис" е всичко друго, но не и история), няма частни писма на старобългарски, няма светска поезия, няма запазен национален епос преди песните за Шишман, Крали Марко, Вълкашин и Момчил, а те са от ХV-ХVІ в. най-рано. Дори част от апокрифите ни са преводни, а и апокрифите така или иначе са си религиозна литература, макар в тях да попада и по нещо от фолклора.

Същевременно всички останали средновековни християнски народи имат богата светска литература. Рицарски романи, епическа поезия, любовна лирика, първи опити за пиеси, писма, хроники... Та у нас няма запазени почти никакви официални документи (едва няколко грамоти), било то и в руски преписи! На фона на това останалата част от Европа изобилства от официални документи - харти, договори, послания, регистри...

Всичко е унищожено от османците, ще каже някой. Ако беше така, то нямаше да оцелее и църковната ни литература, а ето, че нея я има - тук-там по манастири, в руски, сръбски и влашки преписи нашата църковна книжнина е устояла на османското нашествие. Значи не османците са причината да няма наши светски текстове. Някога и аз мислех така, но с времето мнението ми се промени.

Но именно монасите са преписвали книгите и пак те са ги изнасяли от България, нормално е да оцелее само църковното богатство, може да се възрази. Вярно е, само че и там, където е запазена светската литература, тя пак е писана и най-вече преписвана от монаси. И пак те са я носели със себе си по пътищата - от манастир на манастир и от скрипторий на скрипторий. Значи и монасите не са причината да няма светски български текстове.

Византийците/фанариотите/гърците са унищожавали книгите ни, ще каже трети. Вярно е, особено за епохата на османското владичество, че има унищожавани сбирки български книги. Но там е унищожавано безогледно - не е подбирано дали книгите са църковни, светски или официални документи. Излиза, че и фанариотите не са ни виновни.

При османското завоевание са плячкосвани и рушени преди всичко дворците на царете и аристократите, а манастирите все пак са оцелявали, затова само църковните книги са се запазили, но не и светските, може да се добави. Вярно е, но тук може да се възрази по много начини. Първо, там, където има светска литература, дори светските книги са държани главно по манастирите (вече казах, че най-вече монасите са преписвали дори и тях). Второ, имало е и доста пожари и грабежи по манастири в България. И трето, повечето ни оцеляла книжнина е намерена в чужбина, най-вече в Русия, така че да беше имало светски книги, там все щеше да се запази повече.

Чуждите скриптори не са се интересували от светската, а само от църковната ни книжнина и от спасеното са преписвали само църковните ръкописи, така че времето е съсипало спасените светски, бихме могли да кажем. Но това е невярно. Чуждите скриптори в Средновековието определено се интересуват и от чужда светска литература - защото как иначе ще си обясним, че историите за крал Артур ще се разпространят успешно от Уелс в Англия, Франция, Германия и Скандинавия в ХІІ в.? Или как византийските приключенски сюжети ще се превърнат в рицарски романи във Франция пак тогава? При това между Уелс и Франция и Византия и Франция е трябвало да се превежда от уелски и гръцки на френски, което е трудно. Има дори такъв куриоз от ХV в.: превод на рицарски романи от италиански на среднобългарски в сръбска редакция. А между нашата и руската литература превод не се е налагал: старо- и среднобългарският са се ползвали еднакво лесно и тук, и в Киев, и в Москва.

По турско време много книги са разпиляни или направо унищожени от нехайство и неграмотност, ще се сети някой. Вярно е - някои наши игумени безотговорно са подарявали безценни ръкописни томове на чужденци (случаят с Лондонското Четвероевангелие е най-ярък). А за наш срам е имало монаси, които са ползвали старинни книги за припалки за лула, за подпалки за огън или за да увиват барут за патрони. Да не говоря за други нужди. Но хора, които са способни на такова нещо, няма да седнат да подбират дали това, което дерат, е църковно или светско, та по необходимост все нещо е щяло да се запази. Ето на, и Лондонското пак е Евангелие, пък и е добре запазено.

Не са турците, не са гърците, не са монасите, пожарите или руснаците причината за това, че нямаме светска литература от Средните векове.

Имали сме всички предпоставки за възникване на светска литература. Ако някой предположи, че не е имало условия за възникването й, ще сгреши. Имало е и богати аристократи - боляри, севастократори, деспоти и царе, които са поръчвали да им се изписват църкви и да имсе преписват Евангелия... а не са били светци, та да се интересуват само от църковни книги и образи. Имало е и народни песни, при това често на историческа основа - в ХІ-ХІІ в. Григорий Антиох на път през България пише, че българите пеят "трагически песни" за "оня прочут Самуил, който и досега е в устата им". В ХV-ХVІ в. възниква цял българо-сръбски цикъл от песни за Крали Марко, Момчил, Вълкашин и Муса Кеседжия. Знаем и богатството от жанрове в народните песни, знаем и че имаме много хубави народни приказки, които са записани от етнографите в ХІХ и ХХ в. Нямаме основание да мислим, че това народно богатство е възникнало изведнъж в турско време - още повече като имаме сведението на Григорий Антиох.
Значи сме имали отлични условия за възникването на национален героичен епос - такива епоси има в много европейски средновековни литератури и всъщност от тях започва светската книжнина на повечето европейски народи: Ролан и Карл Велики за французите, Сигурд/Зигфрид за скандинавците и немците, Артур за уелсците и бретонците, Беоулф за англичаните, Фин МакКул и Кухулин за ирландците, Сид за испанците, Дигенис Акрит за византийските гърци - повечето християнски народи на континента имат средновековни епически герои и записани поеми за тях. Записани и съхранявани в манастири, преписвани, превеждани и пренасяни в много страни, със и без външна заплаха... Само нашият епос го няма.

А светската литература наистина започва с епоса. От епическите поеми се роят хроники, легенди, разкази, балади, любовна лирика, повести и романи. Понякога театър, друг път фолклорни жития и приказки. Всички тези неща ги има у близки и далечни нации, при това още в Средните векове, само в България то на практика отсъства.
Има го устното наследство, разбира се - имаме песни, предания и приказки на по няколко века (например "Обсадата на Малта", много хубава родопска песен по исторически случай). Но изглежда, че нямаме нищо, което със сигурност да припишем на Средновековието. Повтарям - с изключение на историята на царкинята Персика, която е единствената относително дълга приключенска повест, която не е преведена, а е създадена директно на среднобългарски. Тя обаче също е повлияна от църковната литература - мотивът с отсечените ръце силно напомня житието на св. Йоан Дамаскин, още повече, че и при Персика избавителката е св. Богородица. Изглежда, че няма такова нещо като независима и пълноценна светска литература в средновековна България.

Някой най-сетне би могъл да заяви, че изобщо Църквата, християнството и в частност православието са причината да нямаме средновековна светска книжнина. За християнството и Църквата, разбира се, лесно ще възразим, че те не са попречили, а напротив, дори са помогнали на разпространението на светската литература и то не само у нас - нали по-горе казахме, че тъкмо монасите пишат и преписват, а манастирите по целия християнски свят обикновено съхраняват дори светски книги. А не ще и дума, че без покръстванията си европейските народи не биха получили латинската, глаголическата, кирилската (и арменската, и грузинската) писмености, на които са записани епосите, лириката и романите им. Всъщност тъкмо християнството е тази сила, която прави възможно във всяко село в Европа да има поне една книга - Евангелието. За много средновековни хора това е била първата, а за повечето - и единствената книга, която са виждали някога, но пък са я виждали винаги в мистериозния полумрак на храмовете, държана високо, огрявана от свещите. Може да не са я четяли, но са слушали напевното четене на глас от нея и са я докосвали - целували са я. Това е повече допир до литературата, отколкото цялата Античност е дала на селата и градките покрайнини.
Германските и славянските народи са имали руни, а келтите - огамски знаци и ограничена употреба на латиница още преди покръстването си, но не са имали книги. Блясъкът на античните градове ни кара да забравим пълната безкнижност на античните села, където определено не е имало църковна ризница, където да се пази Писанието. А античната литература не е имала никакво въздействие върху келти, германи и славяни. Това, което кара тези групи народи изобщо да започнат да създават книги, е именно християнството, така че християнството и Църквата не са фактор на безкнижността, а напротив.

Може би българите просто са били народ с малка склонност към писане и четене, би решил някой. Не е невъзможно. В 1761, една година преди Паисий, немският францисканец Блазиус Клайнер пише в Трансилвания "История на България". В нея той казва приблизително това: българите са народ, който е бил твърде склонен да воюва, тоест да прави историята, а не толкова да я описва.
И да не забравяме: имаме поне относително богата църковна литература, но няма български средновековни теолози. Има житиеписци, химнописци, автори на слова и беседи, преводачи... това, което не съществува обаче, е български принос към догматиката. Няма български Василий Велики (но имаме адаптацията на "Шестоднев" от Йоан Екзарх), нито български Дионисий Ареопагит (но имаме превода му от ХІV в.), нито български Йоан Дамаскин. Имаме един своего рода апологет и това е Козма Презвитер, но и той не създава нова аргументация против богомилите,а ползва старата византийска против манихеите. Даже и ересите ни не са оригинални - богомилството наистина има манихейски произход и част от апокрифите ни са преводни. Има един тълкувател на Апостола с титлата "Български" (Теофилакт, архиепископ на Охрид), но той е византиец и пише на гръцки. Има и един коментатор и критик на Тома Аквински от ХІV в. (Калист Мелиникиот), който може и да е от български произход, но и той е византийски поданик, пишещ на гръцки.
От самото си начало нашата литература се гордее главно с преводите, адаптациите и поправките си - със "Златоструй"на цар Симеон - по св. Йоан Златоуст; с "Шестоднев" на Йоан Екзарх - по св. Василий Велики; а по-късно с новите преводи на патриарх Евтимий, с анонимния превод на Йерархиите на св. Дионисий Ареопагит и в края на Средните векове, вече под османска власт - със сборничетата, наречени дамаскинари.
Всъщност българската литература и днес е най-вече догонваща, преводна, адаптивна.
Излиза, че освен дето практически няма българска светска литература в Средните векове, то и църковната е неоригинална, чисто служебна. Не по принцип, а конкретно нашата такава. Наистина, не е ли така и досега?

Дали има нещо общо между тези два факта? Ако намерим причината за липсата на светска литература, няма ли да сме открили и тази за подражателния характер на църковната? По-горе казахме, че не е невъзможно в България изобщо да се е четяло и пишело по-малко отколкото, да речем, във Византия, Рус или Франция. Защо е така?

Причината според мен е в историческия момент на Покръстването и в начина, по който е прието християнството у нас.

Княз Борис приема кръщението вероятно в 864 г. По това време официалната византийска доктрина гласи, че всички ереси са изобличени и е настъпило "Тържество на Православието", след като в 787 г. Седмият Вселенски (Втори Никейски) събор е обявил иконоборството за ерес, а в 843 поместният събор в Константинопол тържествено е потвърдил предишното решение. Едва двайсет години след "Тържеството" на православната вяра българите се присъединяват към християнското семейство. Църквата е настроена приповдигнато - ересите са потъпкани, а и един нов и многоброен народ, съседен и често вражебен спрямо християнската империя се кани да приеме истинската вяра. Това не е времето за Църква, която би била готова на компромиси и отстъпки. Не, това е войнстваща Църква, триумфираща Църква, побеждаваща Църква. В 870 г. Четвъртият Константинополски събор (Осми Вселенски според католиците) допълнително посрамва легатите на римския престол и допринася за самочувствието на патриаршията на Босфора.
Когато княз Борис се обръща с практически въпроси за новата вяра към двете катедри - в Рим и в Цариград, от запад получава ясни и стегнати отговори, а от изток - тържествено послание, съдържащо общи наставления и урок по църковна история: патриарх Фотий не отговаря по технически подробности, той наставлява.
Да не забравяме, че Източната Църква е силно елинизирана и е усвоила целия сложен понятиен апарат на античната гръцка философия, та дори го е обогатила. Нейният инструмент е богатият, разработен в над 1400-годишна (по онова време) литература, изпълнен с тънки смислови нюанси гръцки език - а конкретно Фотий е изключителен познавач на класическия старогръцки и реформатор в правописа.
Гръцкият дух е пропил църковната литература и църковната мисъл. Всъщност гръцкият дух донякъде ги е създал. По средата между рационализма и мистицизма, стъпила върху голямо стилово и смислово богатство, православната мисъл на Византия е много повече антична отколкото обикновено мислим. Християнството и елинизмът са си дали среща в Константинопол и съюзът им се е оказал плодоносен и жизнен.

В съседство е България. Държава с големи възможности, но безникаква интелектуална традиция. До покръстването официалните надписи на българските владетели са изсичани на гръцки език. Още преди княз Борис българските монарси подражават на византийските императори дори когато враждуват с тях - макар и гонител на християните в границите си, Омуртаг е целувал Евангелието при сключване на мирен договор и е заповядал да го изобразят върху медальони със скиптър, завършващ с кръст. Покръстването просто сваля последните бариери между Константинопол и България. Православието е прието у нас тъкмо в историческия момент, когато е в зенита на интелектуалната си мощ. Гръцкото православие, това на империята, това на гръцкия език, това на Фотий. Триумфиращото византийско православие. За него при своето покръстване русите ще кажат: "Имахме чувството, че там Бог живее между хората".
Цар Симеон, наследникът на Покръстителя, ще имитира ромеите още по-отчетливо. Ще се сражава с тях, ще ги побеждава, но ще се стреми към тяхната императорска титла. Ще превежда техните автори. Ще носи прозвището "емиаргос", полугрък и това ще бъде споменавано като негова гордост, задето го е заслужил с учеността си. Константинопол просто ще погълне българите и дарявайки им богатството на огромните си литературни съкровища, ще задуши оригиналността на местното творчество.

Гръцката цивилизация винаги е гледала отвисоко на варварите. Добро е онова, което е гръцко. Когато човек е ромей, добро е онова, което е християнско. Българската Църква, рожба на византийската, ще гледа отвисоко и с подозрение на фолклора, на профанното, на, в крайна сметка, светското. Песните и танците на селските празници ще бъдат окачествявани като "бесовски". Българската Църква просто няма да се заеме със записването, преписването и запазването на средновековните български легенди и песни. В скрипториите на манастирите няма да се появят стихове за български Роланд, български Ланселот или български Сид - защото такива неща не са църковни, не са православни, не са християнски... не се вписват в цивилизацията на византийския свят. Защото принадлежат на езическото минало, на свирепото степно варварство, от което християнската вяра изтръгва българите.

Омир? Омир е нещо друго, той е грък. Езикът му е този на Евангелието. Колкото и езически да е, той е класик, а не варварин. Св. Василий Велики е чел Омир по време на обучението си в Атина. Самият св. Константин-Кирил е познавал античните автори. Цар Симеон също ги е познавал. Михаил Псел преподава Платон. Ана Комнина пък цитира често Аристофан и Софокъл. Гръцките автори са почти християнски, те могат да бъдат приети, щом са преминали през християнска Византия и тя не ги е отрекла. Затова и нашият цар Симеон е наречен в Похвалата си "нов Птолемей" и е пишел писмата си на гръцки, затова и Йоан Александър е сравняван с Константин Велики и Александър Велики. Затова се появяват български преводи на хрониките на Константин Манасий и Георги Амартол, както и "Александрия" и "Троянска притча". Затова и "Повест за Персика" носи следи от влиянието на житието на св. Йоан Дамаскин. Затова Теодосий Търновски и Евтимий изучават добре гръцки. Естествената среда на нашите средновековни автори е гръцката. Те вероятно най-често са двуезични. Грамотната прослойка на средновековна България е възпитана в пиетет към гръцкия език, към гръцката литература и към целия блясък на триумфиращото византийско православие.

Всеки жест на нашите средновековни царе, всяка тяхна титла и част от политиката им носи византийски отпечатък. Покръстването превръща България в константинополска хора. Или поне така става с четящата и пишещата част от българите, тоест с монасите.

Разбира се, аристокрацията на Второто българско царство също се византинизира. Одеждите, титлите и жестовете на дарителство са същите като у ромеите. Браковете са често с византийски благороднички, които, разбира се, пристигат с маниерите и антуража си. Най-успешната царска династия на Второто българско царство - Асеневата, се превръща в знатна византийска фамилия, макар първите Асеневци да са заклети врагове на империята. Накрая нашите владетели ще си присвоят и титлата "цар и самодържец на всички българи и гърци". Българите ще се превърнат в по-ромеи от ромеите, а тяхната столица ще стане "нов Цариград" (доста преди на север от нас да се сетят за "третия Рим").

Всичко това обаче става само в манастирите и дворците. За щастие, византийската доктрина не е центрирана около сакралността на гръцкия език, така че грузинци, арменци и славяни (а сред тях българите са на първо място по значение за империята, която ги има и за врагове, но и за по-особен вид съюзници) имат възможността да превеждат византийското влияние на родните си езици, да превеждат и да служат литургията на разбираема местна реч. В някакъв смисъл българите ще се превърнат в "малка Византия" за другите православни славяни - качеството на нашите ръкописи намира оценка в сръбска приписка от ХV в.: "Преписах това от извод хубав, български..."
И все пак тази цивилизация на манастирите и монасите остава далеч от множеството. Руският медиевист Арон Гуревич твърди, че християнизацията на населението в цяла Европа е изключително повърхностна поне до ХІІІ в. Църковните автори и във Византия, и в България, и на запад постоянно се оплакват от полуезичеството на селяните. Богомилството в България относително бързо се превръща в местен колорит - някои селяни са павликяни, други са богомили, трети са "добри християни" (но дали съзнават някаква разлика помежду си?), но всички са полуезичници. Те танцуват "бесовски" танци, пеят "бесовски" песни и празнуват "бесовски" празници като Русалиите, запазени поне до средата на ХХ в.

Спойката между множеството и Църквата е рехава. Свещеникът е на почит, Евангелието е във всяко село и бива редовно целувано, литургията дори е разбираема, а все пак профанното, "бесовското", светското не успява да си намери място в манастирските скриптории... но и не изчезва, само се трансформира постоянно. Селският свещеник не е монах, той е обикновен женен мъж, но що-годе грамотен, често е по-близо до своите съселяни отколкото до аристократичните и византинизирани подвижници в манастирите. Защото в Средните векове, когато манастирите често притежават огромни владения, в тях се подвизават обикновено синове на знатни семейства. Само че селският свещеник трудно може да се сдобие със скъп пергамент и това обикновено става само, за да се препише Евангелието, защото без него животът на Църквата би спрял. Така че нямаме и светска литература от селски свещеници (освен едва от късния период на османската власт).

Този разрив между високата духовна и низовата народна култура (за който говори и Бахтин) пречи да се създаде светска литература у нас - грамотните нямат нищо общо с песните на селяните.
Непрекъснато казвам "селяни", защото в Средните векове по-голямата част от населението е живеела извън градовете.

У нас не е имало благосклонен домашен изповедник, който да запише "песните на платното", пяти от тъчащите слугини в благородните домове. Не е имало домашен свещеник, който да изслуша множество стари балади в залата на болрина и да ги събере и украси в текст за наслада на господаря си. Не е имало български калугер, който да прочете "Песен на песните" като любовна поема и да се опита да я изпее на глас. Или да се опита да запише "бесовските" песни и "басни", които е чувал извън манастирските стени. Константинопол се е виждал отдалеч. Дори презрението към Града и копнежът по "пустинята" по ирония идват у нас пак от Константинопол.

Някой би попитал защо в такъв случай Рус и Сърбия имат самостойна светска средновековна литература. И те са славянски и православни страни, би трябвало също като нас да са изложени на мощното константинополско влияние. Те обаче се покръстват след България и донякъде чрез България. Византийското влияние в Сърбия и Рус е донякъде смекчено, може би можем да кажем побългарено, тоест и пославянчено. Сърбия се намира в контактна зона - на границата между влиянието на Константинопол и Рим, където двете сили се неутрализират взаимно. Русия пък е относително отдалечена и затворена в своите степи и гори, има контакти с Азия, а през Полша и особено през Скандинавия в ранните векове на северното християнство също проникват влияния, които нямат нищо общо с Византия. така че тези две славянски и православни страни се намират в различно положение от България, която е изложена най-дълго и най-пряко на византийски влияния.

Колкото до това защо самата Византия има светска литература, причината е самоочевидна. Заради приеманото от Църквата антично наследство. И, разбира се, защото дори самото християнство в своя византийски вид е още една проява на гръцкия дух. Дигенис Акрит, героят на византийската епическа поема, е истински ромей. Той е полугрък, полусарацин и е християнин. Покорява се на василевса и приключенията му са изложени в стихове на гръцки. Това обяснява всичко. Дигенис е наследник на Ахил и Хектор, както Михаил Псел е наследник на Платон и Омир. В крайна сметка - самият Христос е несъмнено православен, както гласи съборното решение. А всеки във Византия знае, че "православен" и "ромей" са синоними. Не може нещо, създавано от ромеи да не е православно - дори и светската литература.

Накрая ми се ще да кажа и няколко думи за отношението между Римската Църква и светската литература в Западна Европа. Просто за сравнение.
Римската Църква в своите първи векове е оцеляваща, а не триумфираща. Няма "Тържество на Католицизма". Римските епископи не се намират зад стените на най-многолюдния и добре управляван град на ранното Средновековие, не разполагат с дарения от цялата империя и нямат съседството на василевса - едновременно удобно и опасно. Папският престол е първоначално под обсада. Арианите - готи и лангобарди - заплашват Рим. Самият град се разпада и запустява. Същевременно папската институция си е издействала морален авторитет с кръвта на мъчениците си (Константинопол няма мъченици от епохата на гоненията) и с отклоняването на гнева на страшния Атила от Рим. Тя се снишава пред варварските вождове в Италия, за да оцелее, но и не забравя да проповядва. Бенедиктинските мисионери бродят из горите на Германия и носят Божието слово на тюринги, баварци и сакси. Мнозина загиват; други стават еретици и започват да си сътрудничат с ирландските мисионери. Някои оцеляват и имат успех. Основават манастири и строят дървени църкви в дебрите на германския лес. Съветът на папите къмтакива мисионери е да бъдат преди всичко тактични. Да използват местните обичаи и храмове. Да изхвърлят идолите от капищата и да поставят там Кръста, но да не изгарят самите капища. Да не пречат на местните празници, но да напомнят, че на съответния ден се чества и светец. Където виното за причастие не стига, да се молят и да използват любимата на варварите бира. Да изучават сърцата и нравите. Да не принуждават, а да убеждават. Да позволят на разхайтените германи да идват веднъж на три седмици на църква.
Такава е политиката на Рим в V-VІІІ в. тази политика покръства по-голямата част от Германия, обширното кралство на франките и цяла Англия, където келтските мисионери преди това са ударили на камък.
В ХІV в., когато католическата Църква в много голяма степен се самовъзприема като триумфираща (както православната в ІХ), все още е в сила разпоредбата във всяка енория да се спазват местните обичаи при празници.
Католическата Църква наистина върви с неразбираема латинска литургия, но и с колонизаторски интерес към народите, които покръства. От време на време някой особено ревностен свещеник възкликва, че Христос няма нищо общо с езическите герои, но на много места монасите записват и преписват старите местни песни и предания. Карл Велики поръчва на своите епископи да запишат старите песни на франките. Алфред Велики се гордее, че е еднакво умел както в латинския език, така и в "саксонските стихове". Западната Църква служи на мистериозен език, което прави месата й да прилича на донякъде магьосническо действие, но западните монаси са тези, които записват и обединяват епическите наследства на западните народи - а това позволява развитието на самостоятелна и разнообразна светска литература. Монасите си сътрудничат с труверите от Северна Франция - Кретиен дьо Троа, автор на първите рицарски романи, може би е бил капелан на шампанската графиня. Архиепископ Тюрпен е герой от "Песен за Ролан" и знае да върти меча, както и да посича маврите не по-зле от кой да е друг епически герой. Андреас Капелан, автор на допълнения към "Изкуството на любовта" на Овидий, също е свещеник. Намирам, че това казва достатъчно за разликата в отношението на Западната и на Източната Църква към варварското, предхристиянско епическо наследство и към светската литература. В крайна сметка първите монаси, покръстили Ирландия (воглаве със свети Патрик) ще станат литературни герои и ще се впишат в същата поредица разкази като старите ирландски богове, друиди и легендарни владетели.

------

Минава ми един допълнителен въпрос през ума: защо няма български средновековни карти? Карти на градове, карти на света... това е само част от празнините в българската средновековна култура (както липсват български средновековни светски повести, епически поеми, дълги хроники, стратегикони, владетелски "огледала", оригинална теология). Византийски, макар съвършено условни и съвсем малко на брой карти, все пак съществуват (сещам се за мозаечната карта на Йерусалим и Светите земи). Така че тази липса у нас може би не е византийско влияние. Или пък е? Западноевропейски, арабски и османски карти има много. Интересно е дали има сръбски и руски карти, защото сръбската и руската средновековна култура са най-близки до българската. Може би трябва да се потърси нещо и за арменски и грузински карти.

Има и други, допълващи възможности. Примерно естествена склонност към орална култура - чисто устно разпространение на светските текстове. Дори да е имало поеми, истории и прочие, те да са се разпространявали само от уста на уста. Но това пък предполага цяла прослойка бардове като тези в Уелс. У нас обаче самото съществуване на такава прослойка не е регистрирано в книгите, така че и това не е налице. А и дори от техните неща все нещо би било позаписано, ако ги имаше. В Уелс така е станало.

9 февруари 2016


Допълнение към статията - тук:

http://mglishev.blog.bg/izkustvo/2010/09/25/.610601



Тагове:   литература,


Гласувай:
8



1. syrmaepon - Интересно изложение. На мен повече ...
20.09.2010 08:22
Интересно изложение.На мен повече ми допадна Блазиус Клайнер:
"българите са народ, който е бил твърде склонен да воюва, тоест да прави историята, а не толкова да я описва. " ))) Спомням си ,че като четях за ирландските саги,пишеше някъде,че след покръстването ирландски монаси записали на хартия епосите,които пеели устно друидите още в 12в и ги съхранявали в манастирите.Може би в това е причината- нежеланието на новия християнизиран елит да съхрани националното,макар и езическо устно предание.
цитирай
2. mglishev - "Новият" елит
20.09.2010 08:28
е добрата стара аристокрация с нова религия. Тя навсякъде е клана от кралете и навсякъде е запазвала по нещо от езичеството във вид на литература. Само ние сме изключение.
Иначе да, това, което ирландските монаси правят, го има в цяла Европа, само не у нас.
цитирай
3. d3bep - :)
20.09.2010 14:24
При все пространните разсъждения по въпроса смея да допълня, че пак си погледнал на ситуацията като "кон с капаци".
Макар че ти по принцип не искаш да чуеш другото.
Та. при условие че всичко тракийско се унищожава и цялата култура на българия се приписва на чужденци, пришълци, гърци, руси и прочие...
Дали фактът, че българите нямат собствени литературни произведения реално се дължи на факта, че нямат нужда от такива;
Или по - скоро съществува опцията И литературата ни да е присвоена и усвоена от други? Така акто гледам ,сред българите и днес има цифра чуждопоклонници и готови предатели...

Как възникват толкова "ереси" при липса на собствена духовна литература, приятелю?
... не можеш да отговориш.
цитирай
4. mglishev - Колко ереси? И кои произведения?
20.09.2010 14:29
Колко ереси възникват у нас и колко се дължат на добро познаване на Писанието? И кои са книгите им?
И кои точно литературни произведения на съседни народи са "усвоени" бивши български съчинения? Може би "Илиада", ""Повесть временныхъ летъ" или "Дигенис Акрит" са български по произход? Тръпна в неизвестност...
цитирай
5. d3bep - :)
20.09.2010 14:53
Аха, разбрах, нашите ереси не се дължат на философия, а на това, че не можем да четем. Хвала!
цитирай
6. iuliuscaesar - прекрасен постинг, браво. и аз съм ...
20.09.2010 21:00
прекрасен постинг, браво.
и аз съм си мислил по този въпрос. особено ме е яд, че нямаме нито една история на българия, или българите от някои срдновековен автор. това би било чудесен извор.
лошото е, че рпез 19век в търново при един реминт на църквата момче намира стая пълна с книги, но местният владика - грък, заповядва да бъдат изгорени.
предполагам че това е била патриаршеската библиотека която по заповед на евтимий е била зазидана в навечерието на превземането на града от турците.
там може и да е имало нещичко. все си мисля поне за някоя друга хроника от някои хронист, да не е от първото, но поне от второто царство.
знае ли човек.
цитирай
7. d3bep - прекрасен постинг, браво. и аз съм ...
21.09.2010 16:49
iuliuscaesar написа:
прекрасен постинг, браво.
и аз съм си мислил по този въпрос. особено ме е яд, че нямаме нито една история на българия, или българите от някои срдновековен автор. това би било чудесен извор.
лошото е, че рпез 19век в търново при един реминт на църквата момче намира стая пълна с книги, но местният владика - грък, заповядва да бъдат изгорени.
предполагам че това е била патриаршеската библиотека която по заповед на евтимий е била зазидана в навечерието на превземането на града от турците.
там може и да е имало нещичко. все си мисля поне за някоя друга хроника от някои хронист, да не е от първото, но поне от второто царство.
знае ли човек.

Общо взето ти не разправяш това, дето медиевиста разправя, а това, което разправям и аз, ама с други думи.
Твоят случай не е единствения. Имаме и окрадени книги, и прочие...
Ноо, как беше! "Не спорИ с науката!"
цитирай
8. eloiz - Глишев,
21.09.2010 21:56
а хрумвало ли ти е, че причините, които изтъкваш не са действали самостоятелно, а в комбинация, така да се каже? Тоест причина до нас ДА НЕ СА ДОСТИГНАЛИ книги със светско съдържание, собствено производство, могат да бъдат ЕДНОВРЕМЕННО и руснаците, и монасите, и фанариотите, и турците, че и ние самите?
Количеството книги "собствено производство", открити до момента са ужасно малко и по никакъв начин не могат да бъдат показател за това какъв брой книги всъщност са излизали от средновековните ни скриптории.
От тях най- голям брой представляват църковните книги, именно защото те са "защитени" от съдържанието си, тоест те са били един вид книги, които трябват, нужни са за ежедневието на хората. Книгите със "светско" съдържание(ти не се споменал и думица за апокрифите, а те са също отпечатък от светска литература) са били притежание на аристократите и да, много често са били оплячкосвани и унищожавани от завоеватели. Особено, когато собствениците им са ги украсявали с обкови от злато и камъни...
А що се отнася до това, че нямаме оригинални богослови, достигнали славата на Кападокийските отци - прочети работите на проф. Б. Ангелов, които се отнасят до делото и личността на Константин Костенечки, наречен от своите съвременници(макар и не българи по стечение на историческите обстоятелства) Философ. И си прочети още веднъж житията и похвалните слова на Евтимий... Не е лошо да се види и какво мислят руснаците за друг ученик на Евтимий - Григорий Цамблак...И така нататък, и така нататък...
Заглавието, което си сложил на постинга ти е неточно. Съжалявам)

цитирай
9. eloiz - Освен всичко друго,
21.09.2010 22:04
църквата в България през ХІV - ХV в е успяла да осъществи трансформация, която е била немислима за католически Рим - "претопила" е някои от най-добрите антични традиции в исихасткото движение. Спомняш ли си за стенописите в трапезарията на Бачковския манастир? Там, в основата на Йесеевото дърво са изобразени дванадесет древни философи и мислители - Аристотел, Платон, Гален, Сибила, Омир и т.н., които държат в ръце надписи, в които се говори за рождението, живота и второто пришествие на Исус Христос...
Една от малкото запазените славянски книги от ХVв. в манастира съдържа откъси от съчинения на Софокъл... И да е само тя... Подобни книги са се преписвали и в манастира край Созопол...
Колко много неща не знаем за собствената си литература...
цитирай
10. mglishev - @:
21.09.2010 23:14
На досегашните няколко коментара.

Юлий, това изгаряне е особено неприятен момент и не е единствено.

Дзвер, пропускаш, че съм взел под внимание тези неща.

Елоиз, виж пак какво съм написал :) Наистина става дума за комбинация от негативни фактори. Целта ми обаче е да разбера кой от тях е решаващ и защо всички те са постигнали наистина този опустошаващ резултат.
В други европейски страни такива и подобни негативни фактори също са въздействали с голяма сила върху запазването на средновековната литература, но въпреки това много от нея е останало. Според мен това значи, че просто другаде се е пишело повече. Ще посоча един пример, за да се види, че нашата съдба далеч не е уникална, нито е най-лошата в Европа. Ето го:

В 793-1000 г. Англия е подложена на разрушителни викингски рейдове - също като нашите османци викингите не са християни. Основната цел са манастирите и много манускрипти са унищожени заради скъпите си подвързии.
В 1066 г. нормандците завладяват страната, забраняват проповедта на староанглийски и преписването на Евангелията на този език (а такава забрана у нас дори по византийско време не е имало; дори след османското завоевание славянската служба се запазва). Френският и латинският стават официални езици в Англия за поне три века. Нормандските абати и епископи целенасочено унищожават англосаксонски кодекси. Цялото англосаксонско обичайно право е отменено и на негово място са въведени законите на Нормандия.
В 1536 манастирите са секуларизирани и библиотеките им в голямата си част са разпръснати, отчасти унищожени.
В ХVІІ в. пуританите идват на власт, убиват краля (основен меценат на изкуствата и литературата), унищожават повечето църковно изкуство, забраняват театъра и съсипват дори регистрите на кралството.
В 1666 избухва огромният Лондонски пожар, в който наред с друго изгарят дворци, църкви и библиотеки.
В 1781 избухва големият пожар в библиотеката в Линкълн, където междувременно са събрани някакви оцелели старинни ръкописи - нормандски и англосаксонски.
Най-богатият запазен англосаксонски кодекс от ХІ в., Екситърската книга, стотици години след нормандското завоевание е бил ползван като дъска за рязане в манастирска магерница, впоследствие е бил захвърлен като боклук, а краят му е обгорен. Същевременно староанглийски кодекси почти не са изнасяни и преписвани в чужбина (докато нашите кодекси успешно вървят из Сърбия, Влашко и Рус).
Въпреки всичко това староанглийската светска и църковна литература са много по-богати от българските. Между VІІ и ХІІ в. в Англия са произведени толкова много ръкописи и с такова разнообразие, че в крайна сметка дори всички тези катастрофи не успяват да заличат епоса "Беоулф", деветдесет и петте гатанки от Екситърската книга, "Финсургската битка", "Битката при Молдън", Англосаксонската хроника (невероятно историческо произведение) и още двайсетина ОРИГИНАЛНИ цели текста, включително теологически трактат. Докато при нас за периода ІХ-ХV в. са запазени пет преводни цели произведения и едно оригинално с елементи, заети от византийската литература. Всичко друго са само църковно-служебни текстове, преводни и адаптирани. Нашата средновековна литература е възникнала и е имала възможността за запазване при далеч по-малко враждебни условия от английската (а познавам материята, не си измислям) и все пак оставя по-малко оригинална следа след себе си. Изводът може да бъде само този: в България се е пишело по-малко и интересът е бил само към служебни и преводни текстове, а не към създаване на оригинална продукция.


Колкото до Константин Костенечки, Евтимий Търновски (а много ценя Евтимий) и Григорий Цамблак - те наистина не са теолози. Нямат съчинения по догматика или канонично право. Житиеписецът не е богослов.
Това със Софокъл, Платон, Гален, Омир и Аристотел е пример в полза на твърдението ми - елинизираната цивилизация на православието поглъща българската народностна култура. Виж пак по-горе - точно за това говоря. Тези елементи на висока културност са добре усвоени у нас. Но те не са изконно наши и тяхното влияние заглушава връзката между светската и църковната среда в България.
Исихазмът възниква във Византия, той е внесен у нас от византийски възпитаници. Св. Григорий Палама, създателят на исихасткото учение, не е българин.
цитирай
11. zelas - Глишевците
22.09.2010 00:02
Така значи първо насаждаха, че Траките били безписмени.
Сега е ред и средновековна България да бъде изкарана безписмена.
Така пише в инструкциите, а Глишев?

Народ, който си създаде собствена азбука не обичал да пише!!!!!! Аман от глишевизми, бре!

Та това са Глишевците, братя, вижте ги добре - плюят върху майчиното и възхваляват чуждото, а пък после се чудят защо нямало светска култура и кой изгори книгите!?

Изгориха ги Глишевците, ама вече има кой да бди така, че спете спокойно деца!
Всичко ще бъде възстановено.
цитирай
12. mglishev - Първосигнално...
22.09.2010 00:31
... къде е безписмен, а къде е безлитературен... аман от неграмотни месии.
цитирай
13. zelas - Е то се подразбира, първо безлит...
22.09.2010 00:49
Е то се подразбира, първо безлитературен народ, после безписмен и накрая даже ще изчезнем като траките, ей тъй в небитието!

Системата ми е позната - бавна и методична манипулация, докато времето съвсем изтрие всичко. Но както казах, времената са вече други, времена на разбиване на митове.

Не вървите!
цитирай
14. mglishev - Ако
22.09.2010 02:22
не правиш разлика между двете, проблемът си е твой. Мисля, че горе ясно съм казал за какво точно става дума. Ако можеш да посочиш оригинално българска светска литература - моля. Иначе напразно си чешеш клавиатурата.
цитирай
15. eloiz - Глишев, че Василий Велики също не е "оригинален" мислител))
22.09.2010 12:04
Да не забравяме, че и той е бил нечий ученик) И неговите теологически достижения почиват върху Платон, някои неоплатоници... Пак компилация, по принцип) С една идея оригиналност) За мен няма "оригинални" и "самобитни" късноантични и средновековни автори.(Сигурно и за теб)) Има оригинално и самобитно тълкуване. Тълкуване, тълкуване, тълкуване - от Йоан Златоуст насам християнството е само тълкуване - писане на жития, на похвални слова, на беседи и пр. И на мен навремето много ми се искаше да имаме "самобитен" български средновековен писател) Докато не разбрах, че проектирам съвременните си възприятия върху съвсем различен период...
А относно Евтимий - самия факт, че някои негови съчинения са се запазили до нас, наред с тези на уважаваните църковни отци въпреки всичките работи, изброени по-горе говори за уважението към неговия авторитет,проявено от съвременниците му(и не само).
Много добре разбирам каква е идеята ти - гледаш на средновековната литература като историк. Това е чудесно, има нужда от такава гледна точка.
Но тя е много обобщаваща. Не съм съгласна да се говори "в цялост" за един проблем, който все още не е уточнен.
Хей, честит празник! )))))
цитирай
16. mglishev - Честит и на теб :)
22.09.2010 16:37
Гледам не само като историк, гледам и като читател. Ако говорим за светска литература, нещата са ясни, изложил съм ги. И точно това се опитвам да направя - да уточня проблема.
Ако говорим за теологическата - да, разбира се, дори Василий не е абсолютен новатор. Просто е повече новатор от късните си български последователи.
цитирай
17. solinvictus - Чувал ли си за списъка на Светата ...
22.09.2010 22:35
Чувал ли си за списъка на Светата Инквизиция за (правилни и неправилни книги)и до коя година е била в действие?
На няколко пъти са изнасяни книги от България за да се опазят от братьския славянски брать и се потурчиха тамь.
Тия които са останали евентуално са подложени на руско претърсване след 1820 г. когато се сформира тяхната академия на наукь и се оказва че нямат славянистика и пращат такива слависти да тършуват из болгарските манстири със заптиета(примера е с един глигогорвич)
И имаш много залитания във формулировките явно не са само твои!
Мога да си поиграя малко да ти ги покажа ,ама ако не ме домързи!
а забравих да ти кажа ,че испанците приемат граматиката си през 1512г. и са първи в групата "латин" и се гордеят с това!
Техните книги са опазени благодарение на халифата,понеже имат споруземние!
това късно или ранно средновековие е?
цитирай
18. mglishev - Сол,
23.09.2010 00:06
подреди си мисълта ясно и може и да почне да ти се разбира нещо.
цитирай
19. solinvictus - Светата Инквизиция браточка има ...
23.09.2010 00:44
Светата Инквизиция браточка има списък със заглавия на забранени книги.Ако в този списък попадне книга и я намерят у вас си мого зле -дали е светска или религиозна все тая .
На първо място в този списък за вечни времена е Тертулиан(дето писал за ересите ,хаха)!
Библията също е била забранена ,само падретата са я чели на миряните.

Ако намерят такава книга си обречен ,ти и семейството ти ,на гибел (тотална конфискация на имуществото в полза на църквата)
ти си на кладата изгорял като факел,може да изровят и дедите ти за да се загуби всекакви спомени от цялата ви генерация и да му изгорят костите.
Това е продължило до 1860 г. когато Испания последна я отменя!

За какви светски книги ми говориш в така наречената западна цивилизация ,а?Тъмнина!!!

Така харесва ли ти изложението ми или пак подреждане искаш ,ако ти хареса ще ти обясня и за русняците и за глигорович!
От богомилите нямаме нищо ,всичко е скрито или изгорено .Единственото сведение е ,че един е видял ,че има еди си каква книга и нищо повече останалото е от Нечестивия!
цитирай
20. d3bep - :)
23.09.2010 00:56
Момчета, гледам , гледам и си мисля...
Май Глишев спечели.
Успя да направи безумният си блог известен за сметка на блога на Спароток.

Така че...
Вие спора с него няма да спечелите, нито спора с латерна...
Ами дайте да се вземем в ръце...
цитирай
21. solinvictus - а той е интелегентно момче, зелен е ...
23.09.2010 02:19
а той е интелегентно момче ,зелен е още ,ама ще се ошлайфа.
ено време имахме един партиец той така казваше "Дайте да дадем" отначало не схващах израза понеже не ги чувах,можеха с часове да ми говорят ,но аз не!
това бяха професионални кадри завършили АОНСУ взимали по 30 изпита на три месеца представяш ли си ,каква академичност се е струяла от ...хахаха
цитирай
22. mglishev - Сол,
23.09.2010 16:38
братле, чети книжки. Дори на български има издадени една двайсетина-трийсет светски средновековни неща от презрения Запад.

Дзвер, спокойно, няма шанс да спечеля, лудите винаги ще сте повече :)
цитирай
23. solinvictus - Аз препрочитам мунтанер братле, ...
23.09.2010 23:29
Аз препрочитам мунтанер братле ,направо съм възхитен от деянията на пиратите рожер и ко.
да не ти споделям пък за Капитан Блъд!!!
Обожавам го!
аз съветски книги от време оно нечета!
Благодаря ти все пак!
цитирай
24. mglishev - :)
24.09.2010 01:17
Еее, доживях някой да чете Каталонската хроника.
цитирай
25. анонимен - за десет години
12.02.2011 18:15
Не съм от знаещите, просто за дъщеря си търсех информация за средновековната литература, че не живеем в България и ми се иска да запазя в нея знанието за българите.
Останах озадачена , от литературата за девети клас, колко пише и КАКВО за библията, и колко за нашата собствена.
Евреите, та евреите!!!
Кои са те, и за какво?!
Кой пише тия учебници?
Та за някакви си двадесет години, демокрацията промени историята, а очаквате за векове да не я съсипе?
За това остава природната интелигентност, нашата идея и нашето желание да бъдем и да сме били. И ние сме били, макар че като се огледаш, византийци ли няма, подлост ли няма. Предатели, винаги е имало, тия еднодневките.
аз уча децата си на това, което аз мисля че е добро за тях, и то е да знаят, че българските земи са били и уви са апетитна хапка и това никак, ама никак не е случайно. дано им се строшат зъбите на лицемерите,. ммммм мм стара !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mglishev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8625617
Постинги: 1097
Коментари: 8098
Гласове: 5671
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Всичко, което може да се намери на български за Толкин
2. Който не чете на руски, губи много. Недолюбвам Русията, но обичам безплатните им онлайн библиотеки.
3. За англите и саксите. На английски
4. Най-забавният начин да се учи староанглийски
5. Азам Али - любимата ми певица.
6. Тук може да се играе викингски шах онлайн :)
7. Форумът на списание Бг-наука - много весело място, пълно е с непризнати гении :)
8. Блогът на Венцислав Каравълчев - прекрасни текстове по църковна история
9. Блогът на Владислав Иванов - средновековна балканска (и не само) история
10. Venetian Red - блог за изкуство. Най-вече история на изкуството и впечатления от изложби
11. "Виртуални строфи" - стихотворения от блогъри
12. На Понтис/Стефан блогчето. Има приятни неща.
13. Страхотен блог на нормален човек с умерено елитарно мислене.
14. Зло куче: мисли, ръмжи, хапе.
15. Още един блог на нормално мислещ, интелигентен човек.
16. "Ъплоуднати постинги за делитване" - най-добре осмяната булгарелска простотия
17. Милен Русков, единственият жив български писател
18. "Целият изгубен свят": блог на chris. Отлични стихотворения. Ей, не е мъртъв българският език!
19. Трънки и блогинки
20. В крак с времето!
21. Средновековна и ренесансова музика онлайн!
22. Блогът на Димитър Атанасов - текстове без фризура
23. Една чудесна приятелка пише там и ми се ще да ми е в блогрола :)
24. Кака Сийка - умен тип, бяга от клишетата