Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2018 13:47 - Теорията на формите на Платон или Теорията на ИДЕИТЕ
Автор: andalutravel Категория: История   
Прочетен: 17048 Коментари: 6 Гласове:
7

Последна промяна: 02.09.2020 14:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Платон (изтъкнатият ученик на Сократ) – древногръцки философ и математик - 427 -347 пр.Хр.

Според Платон съществуват два различни свята, т.е. Вселената е съставена от две структури, също като Питагор, който твърди, че съществуват елементи, като тялото и елементи, като душата.

·         Материална структура или Сетивен свят – това е материалния свят или света на формите, който се променя непрекъснато. Елементите се намират в един сетивен свят, подложени на промяна, поради, което се раждат и умират, т.е. Сетивния сват се променя.

·         Нематериална структура - Разбираемия свят или света на Идеите е света на нематериални елементи, които се намират в нематериалния свят и никога не се променят. Те са вечни, перфектни и безгрешни.

Тези два свята имат една функция - да установят съществото, достигайки до висша степен на фундаменталната реалност, на разбираемото, на истинското. Елементите, които се намират в материалния свят (сетивен), който ние познаваме, чрез сетивата, са копия на разбираемата реалност, която принадлежи на разбираемия свят или света на идеите.

Разбираемия нематериален свят е образуван от:

Души

Идеи

Математични единици

 

Сетивния свят е образуван от:

Материални обекти и форми – копия на елементите в нематериалния и разбираем свят.

Базирайки се на тази теза, Платон твърди, че истинския автентичен свят, автентичната реалност е РАЗБИРАЕМИЯ свят, света на ИДЕИТЕ, на ДУШИТЕ и на Математическите единици, тъй като те са вечни, никога не са родени и никога няма да изчезнат. Въпреки това ние имаме усещането, че материалния свят в който живеем е единствения и истински свят. За да разберем света на двата свята, Платон ни дава примера с Мита за пещерата.

ЗНАНИЕТО. Според Платон знанието е подобно на една идея и установено в една линия разделена на 4 сегмента.

Сенки и изображения

Сетивни обекти

Математически единици

Идеи

СЕТИВЕН СВЯТ

РАЗБИРАЕМ СВЯТ

   

МНЕНИЕ

ЗНАНИЕ

   

 

Ние можем да имаме ЗНАНИЕ само в разбираемия свят, света на идеите, нематериалния свят, защото то никога не се променя, вечно е, перфектно е и безгрешно. Той обаче не твърди, че в сетивния свят сме невежи, а казва, че имаме МНЕНИЕ в него. Платон твърди, че мнението е средната част между НЕВЕЖЕСТВОТО и ЗНАНИЕТО. Ние не можем да познаваме всичко на 100% в материалния свят, но можем да имаме собствено мнение, та дори и различно от другите. Според Платон знанието е това, което нашата душа е познавала, защото тя е вечна – никога не е раждана, никога не умира. Когато нашата душа живее без тяло, то тя познава всичко, но когато нашата душа съществува в тялото, тя забравя, но се опитва да си припомни. За това и много пъти имаме чувството, че нещо непознато ни е познато или че някои моменти вече сме ги виждали преди, въпреки, че са нови за нас. Познанието не може да се роди от сетивното познание, за това Платон твърди, че знанието се ражда чрез интуицията. За това ние познаваме част от разбираемия нематериален свят, чрез интуиция и чрез разсъждението.

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ДУШАТА.

Според Платон ние сме душа, която има тяло, а не тяло което има душа, както се твърди в повечето случаи. Ние сме душа, която никога не е родена, никога няма да изчезне, защото е вечна.

ЕТИЧЕН АРГУМЕНТ ЗА ДУШАТА

Концептът за душата е че е безсмъртна. Ако нашата душа беше смъртна, то нямаше да може да се награди или накаже след смъртта. Ако съм бил добър или лош, моята душа няма да се накаже или награди и ще получи същата награда или липса на такава, независимо от поведението ми. Това не е правилно. Имаме нужда душата да бъде безсмъртна, за да може да се наградят добрите хора или накажат лошите след смъртта. Друго, което твърди Платон е че душата помни, та макар малко това, което е познавала преди, което означава, че съществува преди да се родим и че ще продължи да съществува след смъртта ни.

АЛЕГОРИЯ ЗА КРИЛАТАТА КОЛЕСНИЦА – душата има три части и нейния истински свят е света на идеите.

Мита за крилатата колесница е една парабола, в която Платон се опитва да ни обясни различните части от душата и взаимоотношението между тях, чрез изображение. Душата прилича на крилата колесница управлявана от колесничар и водена от два коня – бял и черен. Белият кон е прекрасен, красив и кротък, но черния кон е грозен, лош и недисциплиниран – труден за контрол. Колесничаря, белият кон и черния кон представляват трите части на душата.

·         Черният кон е concupiscible – има страсти, превишени страсти, непосредствени страсти. Неговата цел е да удовлетвори желанията си. Представя нашите ирационални страсти, които са толкова трудни за контрол и много пъти ни водят към отклонение – дрейф. Това е също и нашия апетит към яденето, пиенето или секса.

·         Белият кон отговаря на нашите рационални страсти – сила, благородство, борба, воля, справедливост. Пример – възмущението от несправедливостта.

Разликата между двете страсти е че черният кон ни дърпа към некоректно поведение, а белия към правилното – към реалността. Първият кон ни заслепява, отклонява, а вторият ни помага поемаме отговорностите, да бъдем такива. И тук си задаваме въпроса – как ще си дадем сметка за една несправедливост, без да се възмущаваме от нея?

·         Колесничарят – той символизира разума, който управлява колесницата. Една от идеите е че разума контролира двата коня или страстите и желанията. За това и управлява. Разума не е сам в душата, а зависи от другите две части на душата – двата коня, без които не може да подкара колесницата

 

 Ако колесничарят (разума) е по-силен, то колесницата заедно с конете ще се движи по пътя, който той желае. Ако е по–силен белият (благороден, борбен, силен) кон, колесничарят няма да може да се комуникира добре с него, но той ще се опита да се подчини и за това ще върви по правилния път въпреки, че може да се отклони от него. Ако по-силната част е черният неподчинен кон, то той се отклонява от правилния път. Всички човешки същества имаме тези три души, но при едните разума е по-развит, при други неподчинението, а при трети благородство, сила, воля, справедливост. По същият начин Платон казва, че хората сме различни. Има, които са по рационални, други по-борбени, трети се опитват да задоволят само своите желания и т.н. От тук и идва теорията му за демокрацията. Не всички сме равни и не всички сме способни за управление. Има хора, които са подготвени за управление и други не. За това той е против демокрацията.

Разума е свързан с въображението, мисълта, волята, паметта, емоции.

Както се знае душата не започва да съществува с тялото, а съществува от преди в света на Идеите. Платон ни обяснява нейната същност, като един кръг по който се движи душата, издигайки се в най-високата част, където може да се види по-далеч – идеите, идеите за справедливост, за добро, за красота. Ключа в това изкачване до най-високата точка на кръга е че там може да се стои много малко, след което ще се спуснем и пак ще се качим отново. Това движение по кръга ще го повторим, защото няма по-голямо удоволствие от съзерцанието на тези идеи. Идеите в своята същност са максималната цел на нашите желания, те са всичко, което нашето сърце иска да постигне – доброто, красотата, справедливостта. Но в едно от тези пътувания по кръга, черния кон е извън контрол и колесничаря е неспособен да го напътства към правилния път. В последствие колесницата губи крилата си и душата пада в сетивния материален свят, където ще попадне в едно тяло, което ще бъде като затвор за нея. В този случай можем да кажем, че душата се намира в материалния сват заради един грях, един първороден грях – за това, че е позволила да се отклони колесницата. Пътя в този материален свят, в който е невъзможно цялостно знание на идеите, ще бъде нещо като наказание за греха, както и една проба на която нашата душа трябва да се пречисти и да се подготви, за да се завърне в света на идеите.

Душата е паднала в този материален свят, но най-много желае да се върне в света на идеите –света в който се намира максималната цел на своето желание. В света на идеите, душата не може да намери истинската същност на красотата, а намира малки и бедни изображения, които постоянно излъчват от това, което са самите те . Да видим тази ситуация по следния начин. Нас ни захласва и се възхищаваме на всичко това, което е красиво. Един човек, мъж, жена, постъпка, произведение на изкуството. Всичко това са реалности, които ни пренасят като че ли в друг свят, но винаги ни остава нещо недостатъчно, винаги ни липсва нещо. Това иска да каже, че съзираната красота не е достатъчна за това, което ние искаме. Никога нещо красиво ни изпълва напълно. Като че ли ни показва нещо, обещава нещо, но не ни го дава. Винаги в нас остава малка празнина и липса на нещо.

Продължаваме с колесницата. Кой е отговора на Платон за цялата тази ситуация? Той твърди, че ние трябва да се упражняваме възможно най-много с философията, за да можем да се завърнем в света на идеите. Философията е дисциплината, която ни позволява да се прехвърлим отвъд сетивния свят и ни позволява да видим във всяко нещо едно отражение от света на идеите, който е максималната цел на нашата душа. Става на въпрос да разберем малко по-малко, че това, което ни привлича вниманието в едно красиво тяло или една благородна постъпка в сетивния свят, не материала, сетивното, корпоралното, предмета, а това, което притежава, като красота, като това, което има вътре в него, като това, което има изображението на красотата в самата себе си. Не е нещото конкретно, което аз искам, а това, което това нещо представлява или ми напомня. Да останем само в нивото на сетивата е като, когато някой си запазва картината на своя любим, без да търси любимия. За това имаме нужда от философията, но също и от добродетелите, които ни помагат да контролираме тялото, нашите ирационални страсти. Защото ако помислим, липсата на контрол към черния кон ни е довел към тази ситуация. За това имаме нужда да се научим да го контролираме още веднъж, да го опитомим. Ако продължаваме към този път, на колесницата ще й пораснат отново крилата и по този начин ще бъдем подготвени за момента на смъртта и възвръщането на душата в къщи. За това твърди Платон, че философа не го е страх от смъртта. Той желае да се отърве от тялото си и за това се подготвя целият си живот за смъртта – за този голям за него момент, в който душата се отделя от тялото, достигайки крайната цел на неговото желание, нещо което е търсил през целият си живот. В замяна представете си, че никога не упражняваме рационалната част на нашата душа, че никога не упражняваме философия. Ще бъде ли разума подготвен да подкара колесницата, след като умрем? Не! Дори повече. Ако сме се ръководили от тялото, от желанията на тялото, т.е. от нашия черен кон, след като умрем, този, който ще управлява нашата душа ще бъде самият черен кон, нашите ирационални страсти и ще ни закарат още по-дълбоко в сетивния свят. Дори можем да приемем животинска форма.

Като цяло според Платон този процес може да се повтаря в продължение на 10 000 години. Възможно е да сме минали много пъти през него!!!

Автор: Мишо Иванов




Гласувай:
7



1. krumbelosvet - Интересно.
19.12.2018 18:11
Благодарност за труда ви.
Изглежда Платон е ясновидец. Вижда неща, до които се домогва науката сега.
цитирай
2. tres1 - Нищо ново под звездите
19.12.2018 18:50
Доста преди Платон и Сократ това се разпространява от Орфей /тризъбеца у всеки един от нас/ или везната - в едното блюдо е материалното ни тяло /материята/, в другото немателиалното /душата/ и това, което ги държи и двете е съвестта /връзката с космическият разум/ т.н. бог. Основното в учението на Орфей образно казано е да се държат везните в баланс, защото крайностите са вредни. Аналогична е и идеята в християнството с даденото право на хората на избор между добро и лошо. В по съвременен вариант се говори, че мини космоса /нашето тяло/ е точно умалено копие големия мега космос, а в нашия мини космос има и микро такъв, както и в при мега космоса има гига такъв. Така, че поводи за разсъждение колкото си искаме. Остава ни да дерзаем какво сме или ще научим от или за всичко това.
цитирай
3. анонимен - А Платоническата любов
19.12.2018 19:49
теоретична постановка на Платон ли е?

@russofil
цитирай
4. andalutravel - Диалозите на Платон
19.12.2018 21:09
анонимен написа:
А Платоническата любов
теоретична постановка на Платон ли е?

@russofil

"Банкетът, или за любовта"
цитирай
5. lexparsy - Благодаря за добре написаното изложение, което ми припомни и размисли
20.12.2018 09:36
но това са неща за които само може да се сподели разбиране или да си зададем нови въпроси.
Всеки има много вече зададени и споделени пред себе си или пред очи... не в този блог :-)
Весели празници и вярвам че с правилното им разбиране за тебе!
цитирай
6. анонимен - А в басните на Платон
22.12.2018 15:42
за Атлантида и атлантите на какво се базира теоретичната му разработка?

@russofil
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andalutravel
Категория: Туризъм
Прочетен: 228196
Постинги: 47
Коментари: 34
Гласове: 103
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031