2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Барутанлията дал заповед за прекратяване на стрелбите и пратил да извикат в стана му един от баташките първенци - Ангел Димитров Кавлаков (1806-1876 г.). Когато Кавлаков пристигнал, Ахмед ага с престорена добронамереност го заубеждавал колко загрижен е за хората на Батак той, как не иска те да пострадат, как иска да направи благодеяние на селото, в което се е хранил много години и да разпусне башибозуците по домовете им. Кавлаков се завърнал в селото и разправил на събралите се в къщата на Трендафил Керелов и в църквата негови съселяни, какво му е казал Барутанлията. И на двете места настанали спорове за и против исканото разоръжаване, изказали се подозрения относно искреността на башибозушкия главатар. Самият Кавлаков имал подозрения за искреността на Ахмедовите уверения и затова отишъл повторно при Ахмед, заварвайки го с най - влиятелните аги от околните села.
Следват цитати из главата "Друга измама, предаване и друго клане" от книгата "Въстанието и клането в Батак" (1892 г.) с автор Бойчо - псевдоним на Ангел Петров Горанов (1858—1924 г.), един от участниците във въстанието в Батак. Цитатите показва как е протекла втората среща на Кавлаков с Барутанлията:
"...в отговор на зададения му въпрос, казал:
- Нашенци са готови да предадат оръжието си и да следват да бъдат верни поданици на девлетя, но се страхуват от башибозуците, да не им направят по - големи пакости. Те ви молят всички едногласно да вдигнете обсадата от селото и да изпратите башибозуците по домовете им, след което ще предадат оръжието..."
Барутанлията не бил съгласен. Кавлаков изпуснал дълбока въздишка на отчаяние, а в това време насъбралите се аги го гледали крадешком, за да не забележи зверската им ненавист и алчната им кръвожадност.
"Ахмед се разтреперал, посинял от гняв, повдигнал се на колене в богомолна поза и насилена пристореност заговорил:
"Ангел чорбаджи! Аз виждам, че вие, моите приятели и всичките ваши селяни сте загубили доверието си в мене, но за това ще ви се отплатя с добро. Ако не сте ми мили и драги, ако не помня добрините на селото, то не ще се унижавам да ви се моля, защото и така сте всред огъня, и така сте в ръцете ми!.."
Всъщност, ако измамата му не е била проработила, може би доста повече от жителите на селото са щели да се спасят.
"Ангел чорбаджи! вие искате да се махнат башибозуците и тогава да се предаде оръжието, а аз ще ви дам в гаранция нещо повече от това, ще ви дам моето слово, че няма на никого да падне косъм от главата, ако не е виноват, слово, оковано в най - страшната за мюсюлманина клетва..."
"Ангел чорбаджи! Ето при тия почтени свидетеле мюсюлмани, аз призовавам великия наш пейгамбер /бележка: пророк/, в името и славата на когото ти се заклевам, че като си предадете оръжието, ще разпъдя башибозуците и не ще се причини никакво зло на никого. Ако аз не изпълня тая своя клетва, нека моя могъществен пророк ме накаже с най - голямата строгост, нека ме лиши от благата и преимуществата на правоверния ми бъдещ живот, от гуриите, пиляфите, медовете и другите сладости в райската градина; нека и тука на земята ме направи гяурско свине и ме накара да гълтам гнусната му сланина; нека ми отнеме тая чалма и ми надене ей-така твоята гугла! (И той бързо хвърлил на страна чалмата си, грабнал от Ангел гуглата и я нахлупил на главата си!) Нека ми направи и най - голямата скръб, да ми земе и най - големите радости; нека ми пръсне, като чума чедата; най - после нека ми преобърне кадъната на каурка и я направи твоя жена!".. Подир това целувал кръстосани ножове в кръст.
- Има ли по - страшна от тая клетва? попитал той заекнат от вълнение и разпален в гърдите му див фанатизъм, насъбралите се наоколо аги и ходжи.
Нема, нема! отговорили едногласно тия последните, като се поместили почтително на местата си.
Ангел Кавлака бил искрено трогнат от тая нечута и безподобна клетва, зел гуглата си и с насълзени очи се упростил с Ахмед, като му обещал, че ще употреби всичко, за да склони съотечествениците си да предадат оръжието.
Като се отстранил, Ахмед плюйнал на земята и подир него, побързал в присъствието на същите свидетеле да се повърне от дадената си клетва. Доспатский и банский ходжи заявили, че клетвата нема религиозна сила и може да се повърне надире, защото не е излезла от сръдцето и защото е дадена на неверен гяурин за измама!..
- Турците с кола зайци ловят! казал ядовито и гневливо Ахмед - Аз им дадох една лъжлива клетва, за да ми дадат по - скоро гяурските си глави, за да изпитат мало и големо нашите калъчки!.."
Повярвалият в клетвата Ангел Кавлаков, успял да убеди огромната част от съселяните си да предадат оръжието. Съобщението на Кольо Христов Кривов за измамата и страшното клане на мало и голямо при Богдановата къща, не добило гласност в несмълчаемата глъчка от събраното в църквата отчаяно множество. Част от жителите на селото не склонили да се разоръжат. Някои от неразоръжилите се заровили оръжията си в земята, подир което, като настанало клането ги изровили и успели да ги използват в последните мигове от живота си. След като се извършило разоръжаването, башибозуците продължили с безчинствата си. Жертви на кланетата в Батак станали около 5000 мъже, жени и деца. Част от оцелелите приели исляма.
След въстанието Османската империя се опитва да измие ръцете си, като хвърлила вината изцяло върху башибозука и за целта инсценирала международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил. Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия, но по-късно е помилван от султана. След подписването на Берлинския договор през 1878 година бил освободен и се върнал в Барутин, където се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък.
В житието на Баташките мъченици, Ахмед ага е сравнен с "евангелският Ирод детеубиец", но за разлика от последния, Барутанлията не оставил живи майките и бременните жени. През 1881 година зла болест го съборила на легло, рани зейнали по тялото му и станало ясно, че агата се върнал от Диарбекир с проказа. Близките му го изоставили – синовете и дъщерите му се отвърнали от него. Прекарал четири години – в подлудяваща самота, обречен и прикован на своя одър.
През пролетта на 1885 година Ахмед ага проводил човек в Батак да се срещне с Ангел Керелов (един от петстотниците в баташката въстаническа армия) и да го помоли за среща с Барутанлията. Срещата между Керелов и някога страшния полицейски началник се състояла. Ахмед ага помолил за прошка за стореното в Батак и Керелов му я е дал.
Ползвани източници:
1. "Въстанието и клането в Батак", Бойчо (издание на СУ "Св. Климент Охридски" от 1991 г.).2. Уикипедия.
3. http://www.batevo.com/forgiveness.html.