На 17 април 1821 легендарният Индже Войвода загива геройски в сражение с турците край град Скулени на река Прут. След смъртта му остава споменът за един славен кърджалия, който давал мило и драго за своите братя българи.  

          Истинското му име е Стоян. Получава прякора си "Индже" (от турски "ince", "тънък") вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.

          

      Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево). Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 - 2011) , Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
     По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век. През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците в битката при Скулени на река Прут на 17 април 1821 г.
      За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му "Индже" (1926) от цикъла "Старопланински легенди".

Достойно! Поздравления!
Да почитаме героите Български!
Вечна памет на Духа и Силата на Индже Войводата!
Сливен, май, се нарича Градът на 100-те Войводи...

Песента е супер!
Поздрави!

"Заплакала ми гората,
гората и планината,
и от гората дървьето,
и от дървьето лискята,
и от гнездите пилците,
и от земята тревата,
и от кладенците вогето
заради Инче войвода.
- Камо си, Инче, да дойдеш?"

За съпричастността и националното чувство !

при тази битка Индже е имал възможност да се оттегли на другия бряг на реката, както правят голяма част от възстанниците. Но той и хората му решават да се бият до последния човек с думите "Нека всички видят как се бие и умира българина!"
с тази си постъпки той изкупва голяма част от греховете сив младите си кърджалийски години. поздрави

Поздравления и от мен!Ето един българин за който трябва да знаят и почитат бъдещите поколения.Не измислени комиксни герои от запада а истински герои българи заслужили уважението и възхищението на поколенията.Нашите съвременни творци са в дълг пред този герой а този величав образ може днес да ни донесе много.

Наистина в нашата история има исполини, които заслужават почит и преклонение . Не трябва да има забвение никога !