Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2016 13:48 - "Забравеният герой от Родопската Шипка "
Автор: born Категория: История   
Прочетен: 1985 Коментари: 6 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 
      Със специална благодарност на колегата DIDANOV, чийто постинг си позволявам да популяризирам с любезното му разрешение. 


21.02 00:44 - 
Родопската Шипка, освобождаването на Родопите автор: didanov категория: История   image 
прочетен: 84 коментари: 2 гласове:  4  
последна промяна: 21.02 01:01 
 
Трагедията на българските войници, участвали във войните за национално обединение е, че след като освобождават хиляди свои братя от чуждия гнет, са принудени да отстъпят и да ги обрекат на погроми. Веднъж посрещнати с хляб и сол, при отстъплението си те са изпращани  с ридания.Има обаче и случаи, когато българските воини просто отказват да отстъпят и се бият до край. Такъв е случаят с 21-ви пехотен средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов.

Владимир Серафимов е роден в Свежен на 12 август 1860г. Смята се, че семейството му има роднински връзки с Васил Левски. Бащата на Владимир е учител и от рано възпитава у сина си любов към отечеството. По време на Руско-турската война от 1877-1878г. родното село на бъдещия полковник е опожарено от редовна и нередовна турска войска, а баща му убит. Месеци след края на войната младият Владимир се прибира в Свежен. Гледката на родното му място, потънало в руини, има съдбоносно значение за младия българин.Вероятно това е и причината години по-късно той да направи всичко по силите си, за да предотврати подобна развръзка в Родопите.
След Освобождението Владимир Серафимов завършва Военното училище в София, а две години по-късно е и  неговото бойно кръщение в Сръбско-българската война. В навечерието на Балканската война той е вече с чин полковник. Възложено му е командването на 21-ви средногорски полк, които освобождава Централните Родопи.


В навечерието на Балканската война за действия в Родопа планина българското командване формира на базата на 2-ра пехотна Тракийска дивизия Родопския отряд. В състава му се намира 21-ви пехотен Средногорски полк, командван от полковник Владимир Серафимов. Славните Средногорци за броени дни ще освободят централните Родопи и ще обърнат в бягство многократно превъзхождащата ги турска армия. Легендарният им командир ще остане навеки в съзнанието на родопските българи - християни и мохамедани, като освободителят на Родопа планина.
Средногорският полк се намира на левия фланг на отряда. Задачата му е да прикрие пътя към Пловдив и да прекъсне железопътната линия от Цариград за Солун. Полкът се състои от 4 пехотни дружини с по 4 роти всяка и 1 картечна рота. Усилен е с две планински артилерийски отделения. В състава му са включени четите на ВМОРО с воеводи Стефан Калфа, Пею Шишманов, Никола Ботушанов и Христо Чернопеев от състава на Македоно - Одринското опълчение. Общо около 5 000 души и 20 планински оръдия.
Срещу българския Родопски отряд, за отбрана на Беломорието и комуникациите с Македония, е развърнат турският Кърджалийски корпус с численост 40 000 души. Непосредствено срещу 21-ви полк се намира Кърджалийската дивизия с численост 7 000 души. От района на Горна Арда тя трябва да отрази българското настъпление.
Освен редовната войска, турският Генерален щаб още преди войната създава в Родопите т.нар. „Мюсюлманско ядро”. В състава му са включени 10 000 българи – мохамедани, на които са раздадени пушки с по 500 патрона на човек.  Заповедите на турското командване са армията, съвместно с това ядро да разгроми българските войски в планината, след което християнското население да бъде подложено на поголовна сеч. Турският военен министър Назим паша пише:

Нападението... трябва да бъде саможертвено, с терор до свирепост, така че още в първия ден да внесе паника в българската земя. Щом се мине границата, веднага да се изпратят летящи отряди от въоръженото гранично мохамеданско население и от мюсюлманите от Южна България, които да палят и секат всичко що срещнат...“

Първата си задача Средногорският полк изпълнява успешно. На 5 октомври предприема настъпление срещу Тъмрашкия клин, от който турските войски застрашават Пловдив. На 7 октомври е освободен Девин. Към 8 октомври клинът окончателно е ликвидиран.
Следващата успешно изпълнена задача е разгромът на неприятеля в района на Пашмакли (Смолян). От Чепеларе полкът настъпва на юг, разбива противника на връх Караманджа (Мургавец) и на 13 октомври са освободени Пашмакли, Райково и Устово.
Устремът, с който юначните Средногорци връхлитат върху врага е толкова голям, че турците отстъпват панически по целия фронт.Радостта на българите е неописуема. Цели 34 години те са чакали Освобождението да настъпи и за тях. И най-сетне дочакват.
На 16 октомври полковник Серафимов изпраща отряд, който трябва да прекъсне жп линията Цариград - Солун. Отрядът се състои от 1 пехотна дружина, усилена с 2 батареи, 2 картечници, взвод пионери с експлозиви и доброволци от МОО. През село Арда той се насочва към гара Бук. Напред е изпратена т.нар. „летяща рота”, в състава на която са включени пионерите и доброволците. Разгромявайки турската войска, охраняваща района на гарата, ротата достига жп моста. Но пристигналата заповед на командира на полка гласи незабавно оттегляне.
От юг се задава силна турска войска. Настъпва Кърджалийският корпус на Явер паша. На 19 октомври прикриващата дружина е принудена да отстъпи към височините североизточно от Устово. В района на селото се съсредоточава целия Средногорски полк. На 20 октомври полковник Серафимов повежда полка срещу врага, достигайки линията Фатово - Аламидере.
Командването на Родопския отряд разбирайки, че турския корпус превъзхожда силите на отряда, заповядва отстъпление към границата. Полковник Владимир Серафимов не се подчинява на заповедта, въпреки че може да бъде даден на военен съд. Той знае много добре, че ако отстъпи българското население в околията – 15 000 души, ще бъде избито. За твърдия и категоричен отказ свидетелства ефрейтор Стефан Станчев: “Гешев викаше по телефона, та го чуваха и нашите войници, залепени по деретините и яровете: Серафимов! Ще дадеш заповед да отстъпим на старата граница! Серафимов му отговаряше: До един ще измрем, но няма да отстъпим! Не може да оставим тези села, които вчера ни посрещаха като освободители, да бъдат унищожени от турците.”
В дневника на 21-ви пехотен Средногорски полк на същия този 20 октомври 1912г. полковник Владимир Серафимов записва:
„Взех решение: да удържа противника на превала 1311, защото веднъж неприятелят заел същия превал, положението на полка става крайно критическо и всичкото българско население в Устово, Райково и др. ще бъде унищожено, за което предписах…

И докато всички войски на Родопския отряд се оттеглят на север, Средногорските юнаци тръгват на юг, срещу врага. Те знаят, че турската армия ги превъзхожда числено поне три пъти. В действителност численото превъзходство на врага е осемкратно. Те не могат да обърнат гръб и да избягат, изоставяйки на произвола на съдбата беззащитното население.Воинската им чест, дългът им пред народа и Отечеството не им позволяват да сторят това.
Предпочитайки геройската смърт пред отстъплението, на 21 октомври 1913г. Средногорският полк връхлита срещу вековния поробител. Сблъсъкът е страшен. Преди обед при село Фатово се развихря боят между авангардите. Численото надмощие на врага е огромно и българите отстъпват към главните сили. Турците настъпват стремително. Срещу тях в атака се вдига целият български полк. Жестоката битка се води по хребета между селата Аламидере и Палас. С цената на много жертви турското настъпление е спряно. Но битката продължава. Свежи турски сили се включват в боя. Положението става критично.
Привечер полковник Серафимов изпраща в обход деснофланговата 2-ра дружина на подполковник Врачев, усилена с 9-та планинска батарея. Обходът остава незабелязан. Дружината заема височините откъм левия фланг и тила на турския боен ред. Атаката на българите е изненадваща и неотразима. С мощно „Ура” и „Напред на нож” бойците на подполковник Врачев помитат левия фланг на врага.
Подофицер Тодор Стойчев пише:
„В момента, когато чухме, че нашият отряд атакува турците и виковете „Ура”, полковник Серафимов на кон бе в самата верига на моя взвод, на няколко крачки от мене. Вдигна високо ръката, прекръсти се и каза: „С Бога напред!” Този флангов обход реши изхода на боя.”
Полковият оркестър, начело с капелмайстора подпоручик Георги Атанасов, подема „Шуми Марица”. Начело с командира си 21-ви Средногорски полк се хвърля в решителна атака. В боя се включват и доброволци от съседните села, разбирайки, че става въпрос за живота и смъртта на собствените им семейства. Мощното „Ура” по целия фронт, по фланговете и откъм тила и неудържимият удар на нож хвърлят в паника турската войска. Само за 8 часа един единствен български полк разгромява цял турски корпус. Българските лъвове, едва 5 000 на брой, обръщат в паническо бягство 40 000 турци.
Развивайки успеха, на 22 октомври полкът освобождава селата Голям Палас и Смилян. В началото на ноември 1912г. българските войски освобождават Родопите и Беломорието, с което връзката на турското командване с Македония е прекъсната.
В чест на своя освободител полковник Владимир Серафимов село Аламидере е преименовано на Полковник Серафимово. Обилно напоената с българска кръв кота 1311 получава името на героичния Средногорски полк - връх Средногорец. Родопчани започват да събират средства за изграждането на паметник на полка. И така, на 31 юли 1932г. е направена първата копка в присъствието на полковник Серафимов и ветерани Средногорци.
Откриването на паметника на Средногорския полк става през 1939г. с молебен, извършен от смолянски свещеници. След това реч пред строени млади войници – мохамедани държи смолянския мюфтия Хаджисалехов. Негови са думите, останали навеки в народната памет – „връх Средногорец е родопската Шипка”.
Бляскавата българска победа и самото освобождение на Родопа планина са дело не само на славната и непобедима Българска армия, на четите на ВМОРО от Македоно - Одринското опълчение и на христистиянското население.Огромна е заслугата на родопчаните – мохамедани Великата планина да бъде българска. „Мюсюлманското ядро” не изпълнява заповедите на турското командване за нападение срещу Българската армия и родните им братя – родопските християни. С това те показват ясно и категорично своята национална принадлежност.
Битката за Родопа завинаги ще остане като една от най-великите победи на славната и непобедима Българска армия. Планинските чеда от Средногорския полк не остават глухи към зова на Родопа планина, към зова на собствената си българска кръв. Вечна слава на героите!


Полковник Серафимов участва във всички войни за национално обединение. Славата му кара цар Фердинанд да пожелае да го направи свой адютант. Гордият Серафимов казва на приятелите си по този повод:

    "Не мога да стана салонен офицер. Аз съм войник и такъв ще си остана."

След войните правителството предлага на Серафимов да бъде издигнат в чин генерал, но и на това предложение героят отказва:

     “Не бях произведен генерал тогава, когато трябваше, нека си остана полковник Серафимов, както ме знаят и обичат хората, за разлика от всички онези генерали, за които народът никога не е чувал.”

И наистина името на полковник Серафимов става нарицателно за героизъм и e мило на всеки родопчанин. Селото, край което се води битката от 3 ноември 1912г., днес носи името Полковник Серафимово. А на възвишенията, при които българите побеждават, е издигнат монумент, носещ името "Родопската Шипка". Полковникът, присъства на първата копка през 1932, но умирайки през 1934, не вижда монумента готов. Още през 1912 обаче той и войниците му с делото си издигат вечен и непоклатим паметник в душата на родопчани, паметник сякаш разказващ за героизъм, сравним само с този на легендарния защитник на Родопа планина Момичил юнак...

източници
http://vardarsko.org
www.narodnapamet.com


свързани статии:
Македонската Шипка“ – битката при Червената стена (III – V.1917)
didanov.blog.bg/history/2015/06/18/makedonskata-shipka-bitkata-pri-chervenata-stena-iii-v-1917.1369840
ОТБРАНАТА НА ШИПКА, подробен анализ
Славни български подвизи - Дойранската епопея
Битката за Добруджа

image
image
Паметникът на  полковник Серафимов в Смолян
http://www.hala.bg/Studenti-pokazvat-film-za-polkovnik-Serafimov-v-smolya




image




Гласувай:
13
0



1. kvg55 - Сега е политически некоректно да се ...
23.02.2016 18:02
Сега е политически некоректно да се споменават и особено да се възхваляват подобни герои. Това, че отделни хора самоволно пишат и говорят за тях е в противоречие с официалната политика на страната. Народната памет е тази, която пази спомена за своите защитници, затова искат да изтрият и нея. В началото на 90-те години имаше кампания за преименуване на улици и населени места, носещи имената на борци за социална свобода. След време се очаква да има нова преименувателна кампания срещу борците за национално освобождение.
цитирай
2. mediatore - Браво,
24.02.2016 01:59
Чудесна статия!Благодаря!
цитирай
3. born - kvg55,Колкото и да е дебилно, това го разбирам,въпреки че не мога да го приема.
24.02.2016 13:59
С разрешението на автора реших да популяризирам стойностния постинг на Didanov. За огромно мое съжаление файда йок. Погледни прочитите - стотина. Толкова бяха и при Didanov - затова реших да направя копипейста. Ако бе някаква простотия щеше да има поне 500. Не става въпрос за празни посещения, а за посещения с познавателна стойност, като това на mediatore. Но все пак се радвам, че вестта за Спасителя на Родопите, Българина Полковник СЕРАФИМОВ достигна до поне известна част от хората, които се вълнуват от върховите моменти на Българската история.
цитирай
4. born - Чудесна статия!Благодаря! Б...
24.02.2016 14:01
mediatore написа:
Чудесна статия!Благодаря!

Благодаря и аз за интереса Ви. Авторът е Didanov. Препоръчвам горещо този автор.
цитирай
5. kvg55 - Поздрави!
25.02.2016 14:07
Didanov ми е познат. Чел съм негови постинги.
А за нивото на читателите си прав.
Погледни първата страница.
цитирай
6. born - Didanov ми е познат. Чел съм негови ...
25.02.2016 22:25
kvg55 написа:
Didanov ми е познат. Чел съм негови постинги.
А за нивото на читателите си прав.
Погледни първата страница.

Добре е, че все пак има една групичка от стойностни хора, които заслужават внимание. Иначе човек съвсем ще затъпее от просташките провокации на комплексарите и лумпените-хейтъри.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: born
Категория: Забавление
Прочетен: 1756328
Постинги: 922
Коментари: 6127
Гласове: 9461
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031