Постинг
26.01.2015 22:01 -
Честит юбилей на БНР !
Големи дунанми по случая . Айде и аз да им го честитя най-сърдечно. Най голямото радио /по липса на други вероятно/. Вероятно и най-скъпото ?
Само че на кого точно да им го честитя ? Сетих се - на др. Директор, който даже има предаване за часа на Директора, в който да ругае тези от слушателите, които не са на неговото мнение и са такива серсеми, та имат наглостта да се обаждат. Предварително заявявам, че никога не съм се обаждал по откритите телефони, нито имам подобно намерение.
По принцип обичам да слушам радио и то вероятно за да чуя нещо смислено или стойностно. Днес се чуват славословия и венцехваления, които като всяка надута работа изглеждат комплексарски и себеизтъкващи. И музикални гении, които пишат песни за единственото "Радио" / което, разбира се, щедро заплаща гениалните произведения/. Сигурно и стихоплетци за Него стихове редят /срещу съответното заплащане/. И т.н. и пр. Лесно се харчат бюджетни пари. От ЕДИНСТВЕНОТО ... Което си мисли, че целият целокупен народ само него слуша...
В този ред на мисли си спомних една история от моето детство, която ми е разказвал един мой близък приятел.
Във фабриката, където работели родителите му, имало традиция празниците да се посрещат колективно - в културния клуб се нареждали дълги блокмаси, яденето и пиенето осигурявал профкомитета, в началото се изнасяла т.н. културно масова програма - песни, хуморески и др. лакардии, след което директорът му теглел една късичка реч, след което започвала същинската част- ядене и пиене, после танци и веселби. / Действието се развива в края на 40-те години/.
Тъй като тогава нямало диджейове и др. глезотии, а само евентуално някой и друг раздрънкан акордеон или кларинет, на който малцина можели да свирят , необходимият музикален фон за танците се реализирал от фабричната радиоуредба, която се състояла от един грамофон и микрофон, намиращи се в стаичка на покрива. Тъй като радиоотговорникът също желаел да участва във веселбата, в стаичката завели моя приятел /когото родителите довели на моабета, тъй като нямало на кого да го оставят у дома/ , наредил му радиотехникът един куп грамофонни плочи, обяснил му как да си сменя и го оставил да осигурява музиката, Хлапето най-отговорно в продължение на 4-5 часа, въпреки налягащия го сън най-съзнателно спазвало указанията, опивайки се от своята значимост и сменяло плоча след плоча до един момент, в който плочите свършили. Ужасявайки се от това, че народът няма повече музика за танци хукнало до залата и ... видяло, че уредбата била изключена, мъжете пердашели карти, а жените събрани на отделни групички се били отдали както обикновено на коментари и клюки.
От този момент на татък моят приятел бил вече наясно, че самият той не е центъра на вселената.
Тази история е доста поучителна и е съвсем истинна. Дано да я прочетат някои от феноменалните "журналисти". които се подвизават в Радиото и които се опиват от собствената си значимост. На всички нормални пожелавам професионална творческа реализация.
Само че на кого точно да им го честитя ? Сетих се - на др. Директор, който даже има предаване за часа на Директора, в който да ругае тези от слушателите, които не са на неговото мнение и са такива серсеми, та имат наглостта да се обаждат. Предварително заявявам, че никога не съм се обаждал по откритите телефони, нито имам подобно намерение.
По принцип обичам да слушам радио и то вероятно за да чуя нещо смислено или стойностно. Днес се чуват славословия и венцехваления, които като всяка надута работа изглеждат комплексарски и себеизтъкващи. И музикални гении, които пишат песни за единственото "Радио" / което, разбира се, щедро заплаща гениалните произведения/. Сигурно и стихоплетци за Него стихове редят /срещу съответното заплащане/. И т.н. и пр. Лесно се харчат бюджетни пари. От ЕДИНСТВЕНОТО ... Което си мисли, че целият целокупен народ само него слуша...
В този ред на мисли си спомних една история от моето детство, която ми е разказвал един мой близък приятел.
Във фабриката, където работели родителите му, имало традиция празниците да се посрещат колективно - в културния клуб се нареждали дълги блокмаси, яденето и пиенето осигурявал профкомитета, в началото се изнасяла т.н. културно масова програма - песни, хуморески и др. лакардии, след което директорът му теглел една късичка реч, след което започвала същинската част- ядене и пиене, после танци и веселби. / Действието се развива в края на 40-те години/.
Тъй като тогава нямало диджейове и др. глезотии, а само евентуално някой и друг раздрънкан акордеон или кларинет, на който малцина можели да свирят , необходимият музикален фон за танците се реализирал от фабричната радиоуредба, която се състояла от един грамофон и микрофон, намиращи се в стаичка на покрива. Тъй като радиоотговорникът също желаел да участва във веселбата, в стаичката завели моя приятел /когото родителите довели на моабета, тъй като нямало на кого да го оставят у дома/ , наредил му радиотехникът един куп грамофонни плочи, обяснил му как да си сменя и го оставил да осигурява музиката, Хлапето най-отговорно в продължение на 4-5 часа, въпреки налягащия го сън най-съзнателно спазвало указанията, опивайки се от своята значимост и сменяло плоча след плоча до един момент, в който плочите свършили. Ужасявайки се от това, че народът няма повече музика за танци хукнало до залата и ... видяло, че уредбата била изключена, мъжете пердашели карти, а жените събрани на отделни групички се били отдали както обикновено на коментари и клюки.
От този момент на татък моят приятел бил вече наясно, че самият той не е центъра на вселената.
Тази история е доста поучителна и е съвсем истинна. Дано да я прочетат някои от феноменалните "журналисти". които се подвизават в Радиото и които се опиват от собствената си значимост. На всички нормални пожелавам професионална творческа реализация.
Вълнообразно
Тирани срещу тирани
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Ако....или поука от пълноводните реки !
И как се достигна до чушкопекът И можеш...
Ако....или поука от пълноводните реки !
Следващ постинг
Предишен постинг
То добре, че още работят радиоточките по селата, та някой им слуша
великото радио.
Със затихващи функции са, щом са опрели до талант като г- жа лелята...
цитирайвеликото радио.
Със затихващи функции са, щом са опрели до талант като г- жа лелята...
Не я споменах съзнателно тъй като считам, че игнорирането на нщожествата е най-точното отношение.
цитирайКакто и останалите медии радиото говори за АМФИТЕАТРИ в България -
http://balkan1.blog.bg/politika/2013/02/27/za-bylgarskata-kultura-quot-kalinkite-quot-i-quot-kalinchovc.1058629
А ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ПЛАЩАТЕ И КАК ГО ПРАВИТЕ за националните радиа и телевизии???
цитирайhttp://balkan1.blog.bg/politika/2013/02/27/za-bylgarskata-kultura-quot-kalinkite-quot-i-quot-kalinchovc.1058629
А ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ПЛАЩАТЕ И КАК ГО ПРАВИТЕ за националните радиа и телевизии???