Мит или реалност е задкавказката „страна на българите” Вананд, за която през VІ в. пише арменския историк Мовсес Хоренаци?

     В своя летопис той съобщава за „страна на българи” в Задкавказието, на север от ез. Ван, чиято територия е била колонизирана от българин Бунд и от неговото име води всъщност произхода си арменския топоним „Вананд” (известен по-късно и като „Багреванд”).

     Изследователите са обърнали внимание, че „българите-vh’ndur” на Хоренаци от VІ в., съответстват на „българите-Woghkhondor” от допълненията към „Арменската география” от VІІ в. на Анани Ширакаци.

     Но, според „Арменската география”, тези българи са в Кавказ, а не в Задкавказието до ез. Ван...

     Точно на север от това езеро са териториите, известни с топонима „Вананд”. На юго-запад, под Вананд, е Алдзник, чиито земи са били със статута на автономно княжество, а още по-югозападно, е прочутия град Едеса, в старите територии на сирийски Осроен, които стават част от източната погранична земя на Византия.

 

     Какво подтиква Хоренаци да разкаже за Вананд като „страна на българите”?

 

     Описвайки дейността на първият (полулегендарен) арменския цар Валаршак (Вагаршак) към ІІ в. пр.н.е., Хоренаци разказва как той установил ред в земи, които на запад стигат до гр. Мажака (гр. Кесария в Кападокия), а  на север наложил ред на целия Понт (южното причерноморие на изток от гр. Синоп, е по-късно понтийската държава на Митридат - 123 г.пр.н.е.- 63 г.от н.е.). След това Валаршак въвел ред до Кавказ, разбрал се с кавказките народи да не го нападат и като се обърнал ...отишъл във Вананд, т.е. явно на юг към Шира, до местността, която преди да се казва Вананд, „древните са наричали безлесен и горен Баоеан”/кн.ІІ,гл.6/.

     В случая „Баоенан” е самоназванието на Урарту, което след дешифрирането на урартските клинописи в първата половина на ХХ в., се установи, че е „Биайнили” (Бийан).

 

 

 

     Стигайки до „Баоенан” в своето изложение, Хоренаци решава да съобщи откъде произхожда новото име на стария Баоенан като „Вананд”. Тук той явно не обръща внимание, че Вананд е всъщност гръцизирана форма на Бананд и е явно едно и също с Баоенан, и разказва една версия за българин Бунд, който като „колонизирал” Баоенан, дал и новото име на местността като Вананд. Народа на този българин, също се казвал „бунд”, под формата vh’ndur (вхндур), при Мовсес Хоренаци.

 

          Тоест, според Хоренаци, още по времето на Валаршак към ІІ в. пр. н.е. на това място вече няма действаща страна на българите на Бунд, ето защо той само страница по-нататък пише, че в „дните на Аршак” (сина на Валаршак), „страната на българите” е в „Кавказката планина” (кн.ІІ,гл.9)...От друга страна, Хоренаци още в първото си съобщение добавя, че дори „по негово време” (т.е.  към VІ в. от н.е.), в арменската местност Вананд „има селища, названията на които са получени от братя и потомци” на Бунд...

 

      

 

     И така, Хоренаци е познавал един стар топоним и стари наименования на селища, така както историци преди него като Агатангелос и Тавстос Бузанд познават напр. топоним „Гамирка”, който води произхода си от мало-азиатската територия на кимерийците от VІІІ в. - VІІ в. пр.н.е. и съвпада с Кападокия, чието име е упоменато вече през VІ в. пр.н.е. в Бехистунския надпис.

 

     Повечето съвременни историци свързват съобщението на Хоренаци за „страна на българите” Вананд със сирийската хроника на Мар Абас Катина (края на ІІІв.-нач.на ІVв. от н.е.), който основно е превеждал на гръцки арамейски ръкописи от Вавилон.

 

     Двете съобщения на Хоренаци (кн.ІІ, гл.6, гл.9), в които се споменава „страна на българите”, са определено архаични и съотнесени към династичната история на арменските царе Валаршак и сина му Аршак (ІІв.-Ів. пр.н.е.). Историческия момент в тях е редуциран, говори се за  „колонизиране” от страна на Бунд (гл.6) отпреди ІІ в. пр.н.е. и за „заселване, вследствие на смут” (гл.9), но няма и дума за военни действия. Причината, както ще уясним по-нататък за липсата на военни сведения, не е случайна. Тук става дума за автохтонни земи отпреди създаването на Армения. Ще допълним, че при един внимателен прочит се оказва, че и двете хронологично разделени от Хоренаци събития, всъщност се случват  на една и съща територия.

     Нека ги цитираме:

     Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Вндур на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”

     Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак възникнаха големи смутове в пояса на великата планина Кавказ, в Страната на българите. Много от тях се отделиха , дойдоха в нашата страна и  се заселиха за дълго време под Кола /Kogh/, на плодородна земя, обилна на хляб.”

 

     Както обърна внимание на времето Патканов, тази местност Кола /Kogh/,  е срещу гр. Алтена /Олтия/, който се намира на южното Черно море между гр. Трапезунд и гр. Фасиз /Севастополис/.

      Kogh /Ког, Кола/ е територията около извора на р. Кура /Cyrus/. Под Кола,  т.е. на юг от Кола, е всъщност Вананд...

 

В грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай” от V в. се дават древни сведение за „военното племе хони”, което се заселило в Занави, на земята на древният прародител Херки („Хайк” в арменските извори), като мястото му за заселване им била дадена от „бундурк”.

         При по-късните преписи на грузинския извор след идването по тези места на турките на Истеми към средата на VІ в., това име „бундур”, където „к” е очевидно арменски афикс, се изписва погрешно от преписвачите „бунтурки”.

         Очевидно е, че „бундур” не могат да са „турки”, защото „Мокцевай Картлисай” и по-късното средновековно грузинско съчинение на Леонти Мровели „Животът на картлийските царе”, дават сведения, че „бундур” са коренните жители на Картли, преди в края на ІV в. пр.н.е. там да се заселят иберите.

         Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.). „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).

         Упоменаването на цитателите и на градовете отделно дава много ясно указание, че тук става дума за пост-урартски градове, тъй като е невероятно населението на такава мощна антична държава като Урарту да изчезне безследно след VІ в. пр.н.е., когато е превзета.

         Несъмнено под името на свирепите „бундурк” в грузинското съчинение, е останал спомен от урарти, тъй като при разчитането на урартските клинописи в началото на ХХ в., се оказа, че самонаименованието им не е Урарту, както са ги наричали, а Биайнед (Биайн).

         Крепостта, наричана „Саркин” в грузинското съчинение, напомня името на урартския владетел Сардур І (има и негови потомци Сардур), който е оставил следният надпис за себе си, като „цар на Биайнед, владетел на град Тушла”.

         Езерото Ван дори през Х в. пр.н.е. е било наричано „морето Наири” в асирийските клинописи, но благодарение на самоназванието на урарите, е запазило етнонимът им „Биайн” като „Ван”.

Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту (арм. историк Хоренаци също не знае, че „Баоеан” е Урарту – бел.ред.) и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са потомци на библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.

         „Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки”(гл. І).

         Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, където е била античната им държава „Гамирайа” (асирийски клинописи). Пътят на кимерийците  на север от Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена.
            В арменската генеалогия Хайк (Херки) е потомък на Гомер. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от редица учени.

 

        Към началото на VІ в. пр.н.е. кимерийците и бояните живеят съвместно в Задкавказието, в територията на дн. северна Армения и южна Грузия, както показаха новите изследвания по историята на кимерийците на Асколд Иванчик...

 

        Въпросът, който ме интересува е: защо, след като грузинското късно-антично съчинение "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (= самонаименованието на урартците) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак...защо ги е нарекъл "хони"?

 

                                                               Дали е възможно самите пост-урартци (=бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните, на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?

        За целта бе необходимо да се обърна към античната история на Урарту (=Бийан,Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.

    Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа,предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?
    Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...

    Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост. Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
 
                     С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици" (?).

 северната ивица на ез. Ван

Вече има превод на български от арменските хроники,мисля Петър Голийски от СУ издаде скоро книга -хубаво е ,че пишете за тези неща.Поздрави.

.................................................

БУНДУРК (БУНДУР,без арменския афикс) са без съмнение ВУНДАР- Вундовите Българи,Българите на Вананд (Вунд,Бунд).