На този свят ден преди 8 години почина майка ми. Бог да я прости и вечна й памет.
   Тя беше интелигентен и чист човек. В края на живота си ставаше все по-вярваща, което е обяснимо.
   Сутринта лекарката, която бяхме повикали обясни,че остават само няколко часа. Към 11 часа разбрах , че си отива и и няма никаква надежда. Реших да повикам свещеник  за последно причастие. Отидох до катедралната църква. Почуках на остъклената врата на офис /съвсем съзнателно употребявам този термин/, където един поп /също съвсем съзнателно употребявам това название/ играеше игричка на компютъра. Мониторът беше обърнат така, че да не се вижда екрана от вратата, но попът не беше съобразил, че зад него има остъклен шкаф, респективно отражение. С извънредно съсредоточен вид попът / дангалак около 2 м., охранен як и здрав мъжага на около 30-35 години ,значително по-подходящ по визия за такелажник/ ме помоли да изчакам, докато завърши работата си, която е неотложна. Изчаках, разбира се. След това ме запита какво желая. Обясних.
   Попът погледна часовника на ръката си / не беше "Ролекс"/ и каза, че тъй като са много заети тия дни, трябва да ида пак към 16 часа, за да дойде свещеник с мен в къщи да даде причастие на мама. Изгледах го много особено и ми се прииска да му спомена няколко думи, твърде неподходящи за църква, но с върховно усилие удържах на изкушението. Верно, казах му какво мисля за него - свещеникът на когото не му пука, че един умиращ вярващ човек ще си отиде от този свят огорчен и отхвърлен. След което си тръгнах. Той нещо започна да ми обяснява, че ще реши веднага проблема, но аз не пожелах повече да го слушам.
   Прибрах се. Една съседка веднага се обади на познат свещеник / 75 годишен човек /, който след не повече от 20 минути дойде и майка ми си отиде от този свят около 13 ч. спокойна и омиротворена. Така че проблемът се реши.
   След известно време ми се обади шефът на църквата / с него се запознахме на един банкет/ за да ми се извини за станалото и да ми съобщи, че въпросният млад поп много съжалявал . Отказах извинението.
   Оттогава ходя на църква, когато е редно, запалвам свещичка, когато е редно, кръстя се , когато е редно. Но към поповете вече имам особено и избирателно отношение. И то не е много различно от отношението ми към църквата като институция. Явно търговците са влезли и то много осезателно в храма и трябва някой да ги изгони оттам. Не вярвам по висш търговец да изгони колега оттам. 
  Това е.
   На всички вярващи искам да честитя празника и да им пожелая весело прекарване в семейна или друга обстановка и много здраве.
   Ако нещо съм сбъркал, моля господ или който е там да ми прости, а особено майка ми. 

Ако сте вярващ - ще разберете, ако не, няма смисъл да ходите на църква.

Атеист съм. Но ти си хубав човек и ти желая най-добри неща за теб и симийството ти!

Не ми стана ясно какво ще разбера. Не бих могъл да кажа, че съм вярващ. По скоро съм атеист, но с уважение към вярата и традициите на ближните. Църква с подобни попове, които по време на пости плюскат и пият; попове, които имат любовници; попове, които извън църквата ходят цивилно облечени; попове, които пушат до входа на църквата НЕ ПРИЕМАМ ! Това е лицемерие. Тези хора не са никакви свещеници, а най- обикновени чиновници . Да си свещеник е призвание, както е призвание да си лекар или учител.

Благодаря за добрите слова. Пожелавам същото и на Вас и Вашите близки. Здраве и късмет.