Преди няколко дни слушах по една медия един мастит експерт по не знам си що да превъзнася свободния пазар и неговите предимства пред плановия, държавен пазар. Според мастития експерт предимствата на свободния пазар са безпрецедентни като сравнение с гадния , комунистически , държавен пазар, при който единичната цена е нещо, което като изкуствено завишено, ощетява обикновения консуматор и бърка дълбоко в джоба му.
Сетих се за това интервю, след като днес в пресата прочетох : „…Най-масовият бензин А-95 ще поскъпне с около 2% до дни, съобщава "Труд". Това означава повишение от средно 3 стотинки за литър. Цените на петрола и горивата тръгнаха нагоре заради очакваната атака срещу Сирия. В сряда нефтът достигна връх от 117 долара и 14 цента за барел, сочи изданието…”
А преди няколко години случайно ми попадна стар брой на вестнк "Отечествен фронт" от 1981 год, където прочетох кратка информация за цените на световния пазар. Буквалното съдържание беше от рода на : "Цените на барел суров петрол на световните борси са от порядъка на 12 долара, като се очаква възвръщане към старите нива от 10.50 долара/барел."
Разликата е само от порядъка на около 1100 %.
За сведение на незнаещите и неинтересуващите се, по ония далечни праисторически времена във всяко предприятие имаше ценообразуващи звена, които изчисляваха себестойността на произвеждания продукт или услуга, след което му се добавяха надбавките, допълнителните разходи и печалбата и се получаваше пазарната цена на съответния продукт, по който същият се предлагаше и продаваше на едро или дребно.
В сегашните модерни постисторически времена не веднъж съм разговарял с бизнесмени на различни нива, които масово прилагат при офериране усреднени цени, без значение каква е стойността на доставката. Някои пък ме убеждаваха, че трябва да се работи /и работят/ с печалба между 50 и 100 %.
Оказва се, че единственият принцип, по който работи свободния пазар е извличането на максимална печалба от крайния клиент. Ако пък имаш и монопол в определена ниша, спокойно можеш да определяш цени без всякакъв свян и морал. Няма смисъл да споменавам ВЕИ-та, водни дружества, вериги и пр. Всеки, който притежава елементарен разум, би трябвало да е схванал очевидното и очевадното.
Когато обаче чуя „експерт”, особено такъв като преподавател във ВУЗ, да защитава подобна теза, започвам да си мисля, че или е негодник или е добре платено мекере.
Извличането на максимална печалба от клиента също е нещо, на което сме се нагледали. Най-ярък пример, за който се сещам - вечната студена война между производители и прекупвачи. Казвам студена, защото и двете страни зависят една от друга, но и двете не са доволни една от друга. Може би производителите са малко повече виновни, че позволяват стоката им да се изкупува на такива унизителни цени, само за да ни се продава после в магазина с космическа надценка и то дни, след като е била закупена и вече няма първоначалната си свежест. Наглост? Абсолютно! Обаче какво да направят с тая стока производителите, ако не я пласират някъде, пък било то и за жълти стотинки? да я оставят да гние по скалдове и хранилища ли? Да я изхвърлят демонстративно на някой път или пред някое министерство? И това опитаха. Никой не им обърна внимание. Твърде заети бяха да смятат надценките...
Дотука - абсолютно подкрепям всяко справедливо възмущение от подобни порочни практики. Обаче какво да правим? Да върнем комунизма? Да тръгнем да прецакваме системата? Възмущението е едно, но някакви реални предложения да имаш? Не ме разбирай погрешно, не целя да спорим. Интересно ми е мнението ти, предложенията ти :)
Елементарната логика сочи,че нещата стоят точно по този начин.