Отдавна ме сърби езика да си кажа мнението по един от основните признаци на съвременното икономическо манипулирано папагалско верую. Че частната собственост е значително по-ефективна от държавната и общинската. Кой знае защо някакви икономически корифеи въведоха термините „публична” държавна и общинска собственост.  Или може би тази собственост може да бъде секретна,анонимна или тайна ?   Нищо вече не би могло да ме учуди от чиновническото безумие и стремеж за

 максимално усложняване и объркване и на най- елементарния казус.
     По времето на соца ми се наложи да работя известно време в системата на държавните архиви. Правилникът  за работа на всеки работещ в системата се наричаше „архивен кодекс” и имаше цял отдел с чиновници, които работеха по усъвършенстването на това ювелирно идиотско произведение. Само за илюстрация споменавам, че имаше дефиниция от няколко страници за работата на архиваря, който се наричаше архивист и че една страница или лист се нарича не лист или страница, а архивна единица. Тази материя предизвикваше страхопочитание,захлас и ужас в обикновената архиварка, която почти стопроцентово беше партийна другарка с основно образование.

         В наше време вероятно подобен отдел е вече дирекция или институт, фрашкан със суперексперти и архивоспециалисти или нещо ужасяващо подобно. Чиновничеството вече се превърна в ужасяваща с отношението си към „обикновения” гражданин прослойка, възпроизвеждаща се и паратизираща за сметка на „обикновения” презрян нещастен непринадлежащ към прослойката плебей. Уверявам ви,че не съм нито първия,нито последния, който е прозрял  до какви ужасяващи абсурди може да достигне чиновническия генезис. Ако някой проявява интерес, може да намери и се запознае с епохалния труд на проф. Сирил Норкот Паркинсон  „Законите на Паркинсон”.

           Овладяването на държавното управление от чиновниците/бюрократите/ неминуемо е свързано с политическите партии. Изглежда,че тези формирования откровено се превръщат в лица на бюрократическите кохорти. Тъй като е очевидно , че програмните прокламации към избирателите са само една подвеждаща информация за намеренията на така наречените партии , като са твърде еднообразни и в общи линии еднакви с нюансирани стандартни акценти в едно или друго направление. Повече от очевидно е, че ръководствата на т.н. партии са овладяни от хора без някакви особени качества, практически опит и способности. Нищо, че са професори, доктори на науките или университетски преподаватели. В наше време с празнословна риторика, надупване пред висшестоящите и плащания под масата въобще не е проблем да постигнеш тези висини на науката. Коя наука всъщност ? Естествено, че не реалната наука, а тази на нищонеправенето и  празнословенето.

            При тази ситуация що за идиот би могъл да очаква подобни некадърни и неспособни хора да управляват  отговорно и  да създават авторитет на държавните институции и елементи !

             Приватизацията е следствие на същото явление. Когато един или друг дипломиран или не некадърник/-ци/ достигне властимаща позиция, ако има поне малко акъл в манерката, ще направи всичко възможно да прехвърли другаде горещия картоф и да се отърве от проблема да се занимава по какъвто и да е начин с конфликтния обект. Ако пък може и да вземе съответната комисионна / което не представлява никакъв проблем/, от това по-хубаво няма. Ето защо обратното решение – национализацията – се представя като нещо ужасно и невъзможно на публиката . Пази боже, ако горещият картоф пак се завърне в ръцете им ! За да не се случва това са взети мерки предварително от единомислещите предшестващи бюрократи. Това са абсурдни договори с един единствен бъдещ губещ при разтрогване на договорите. Познайте кой.

Темата има много измерения и изисква трезва и свежа глава, затова спирам дотук. Засега.